сряда, 28 декември 2016 г.

Супа от зелен боб

Още една рецепта за любима моя супа. Това е една от малкото супи, която харесвам и незастроена, което я прави подходяща и по време на пост.



Продукти:
400-500 г зелен боб*
1 глава лук
1-2 моркова
5 малки скилидки чесън
50-70 мл олио
1-2 шепи ориз
сол
копър

За застройката:
1 яйце
200 г кисело мляко

*Ако готвите прясно набран зелен боб го измийте, изчистете и нарежете на парчета.
*Ако е замразен просто го прегледайте за по-едри шушулки и ако е необходимо ги нарежете/счупете.
*Ако е консервиран от буркан го добавете в супата, когато останалите продукти са почти готови. Преценете солта, ако решите да добавите част от течността, в която е бил боба.

Изчистете лука, чесъна, морковите и ги нарежете на ситно. В тенджера може да ги задушите в олиото и да добавите гореща вода, или може директно да ги сложите в тенджерата с водата, олиото и солта. Добавете зеленият боб. Щом супата заври (ако готвите с пресен боб, оставете го малко да проври преди ориза) добавете и ориза и малко нарязан на ситно пресен копър. Когато зеленчуците се сварят, по желание, застройте супата с яйцето и киселото мляко. При сервиране може да добавите допълнително нарязан копър.

Рецепта с етикет "Ало, мамо" :-)

вторник, 27 декември 2016 г.

Коледна карамелено-медена торта

Честита Коледа!
Дано всички сме здрави, обичани, обичащи и да не забравяме, че щастието е в дребните неща.


Това е една от тортите, която веднага след като видях бях убедена, че ще направя. И как да не съм убедена - беше включена в два от блоговете, които много, много харесвам - при Ина и Таня. И на двете места изглеждаше толкова красива в семплата си премяна, че се учудих, че изтърпях чак до Коледа за да я направя. Чакането си заслужаваше.


Направата на тази торта отнема време, но се съгласете, че почти няма вкусна рецепта, която да не иска да й отделиш необходимото внимание.

Продукти:
За блатовете:
3 яйца
1 ч.ч. захар
60 г краве масло
5 с.л. мед*
1 ч. л. сода бикарбонат
500-600 г брашно

* Изтеглих меда, който сложих - около 130 грама. Това може да е улеснение за вас, ако нямате опит и не знаете колко точно да пълните лъжицата

За крема:
1/2 ч. ч. захар
80 г краве масло
200 мл  млечна сладкарска сметана
*
700 г заквасена сметана
300 г натурално крема сирене на стайна температура
2-3 пакетчета ванилия
200 мл млечна сладкарска сметана

ПРИГОТВЯНЕ:
На блатовете:
Разбийте яйцата със захарта с помощта на миксер. Бийте докато двете съставки се обединят, но не прекалявайте с разбиването. Сложете тенджера с вода (около 2-3 пръста) на котлона. Изсипете яйчената смес в широк съд и поставете съда върху тенджерата. Варете сместа на водна баня (котлонът да е на средна степен) като непрекъснато разбърквате с помощта на телена бъркалка в продължение на 10-15 минути докато яйчената смес стане с гъстота малко по-рядка от боза. Надявам се снимката да бъде в помощ:


Когато това стане прибавете и маслото, меда и содата. Разбъркайте добре. Продължете да варите на водна баня, като разбърквате не постоянно, но често, докато сместа стане с кехлибарен цвят. На моят котлон това отне около 30-40 минути.
Свалете сместа от котлона и сипете 400 г от брашно. Разбъркайте. Почнете да прибавяте по малко брашно и омесете нелепнещо тесто. На мен ми се наложи да добавя не повече от 100 грама. Разпределете тестото на приблизително 6 еднакви топки. Разточвайте всяка топка* върху хартия за печене посипана с малко брашно и с помощта на кръгла форма (ринг, или капак/дъно на тавичка/чиния+нож) изрязвайте блатове с диаметър 24 см, а изрзеките от блатовете съберете на една обща топка**. Прехвърляйте блатовете с помощта на пекарската хартия в тавички и ги печете в предварително загрята на 180 градуса фурна. Пекат се много бързо, затова внимавайте да не ги прегорите. Не съм засичала точно време, но е било 5-6 минути максимум. Познавайки вашата фурна преценете времето. Изпечените блатове прехвърляйте на решетка да изстинат.

* Когато това тесто изстине става трудно за точене. Не е невъзможно, но изисква усилия. Затова ви предлагам моят начин:
Изрязох 3 парчета хартия за печене. Разточих едновременно 3 от топките. 2 от тях бяха в две тави, а третата ме чакаше на масата :-) Когато единият блат се опичаше, веднага прехвърлях разточеният блат, а докато се пече във фурната точех следващият.
** От изрезките може да си опечете още един блат, който да натрошите след като изстине и да го използвате за покриване на тортата, или като мен да си опечете меденки за украса на тортата.


На крема:
Не ползвайте миксер при направата на крема. Това ще го втечни. Бъркайте с шпатула.
Карамелизирайте захарта до светъл карамел. Прибавете краве маслото и сметаната. Разбъркайте карамеленият сос до еднородна смес. Дръпнете го от котлона и го оставете да изстине напълно.
Докато изстива разбъркайте крема сиренето до гладкост. Добавете заквасената сметана и ванилията. Прибавете изстиналият карамелен крем.
Разбийте млечната сметана (дръжте я до последно в хладилника, за да е много добре изстудена) до меки върхове. Прибавете я на 2-3 пъти към останалите продукти.
Оставете готовият крем за 2 часа в хладилник.

Вземете подноса, в който ще сервирате тортата. Поставете първият блат. Пристегнете с тортен ринг. Намажете част от охладеният крем. Редувайте блат и крем като завършите с крем. Оставете тортата за през нощта в хладилника. На следващият ден премахнете ринга и украсете по желание.



събота, 24 декември 2016 г.

Тиквеник

Ако някой някога ми беше казал, че ще обичам тиквеник нямаше да му повярвам. Не ми допадаше години наред. Да, но от може би повече от 10 години - ям и обичам :-) А този, който ще напиша ми е най-любимият.


Продукти:
500 г изчистена и обелена тиква
150 мл олио
½ ч.ч. бяла захар
½ ч.ч. кафява захар (и тъмна съм ползвала, и светла)
кората на 1 малък портокал
кората на 1 голям лимон
½ ч.л. джинджифил
½ к.л. индийско орехче
1 с.л. канела
1 с.л. микс подправки за меденки
1 ч.ч счукани орехи
1 пакет фини кори за баница

Тиквата се настъргва на едро ренде. Задушава се в олиото. Добавят се всички останали продукти. Сместа се разбърква добре.
Тавичката (моята е 32 см) се намаслява с олио. Две от корите се поставят една върху друга на дъното на тавичката. Разпределят се няколко лъжици от сместа. Така се редува кори и плънка, като се завършва с кори. Тиквеникът се нарязва на парчета, много леко се намокря с вода и отгоре се поспива с малко кристална захар. Пече се в предварително загрята на 180-200 градуса фурна. След като се опече се покрива с кърпа да омекне.



Опитайте и моят вариант на Щрудел с тиква, ябълки и любимите аромати. :-)

Содена питка

Почти няма празник, който да е без питка. На Бъдни вечер тя е содена. Признавам си, че вкусът й по не ми допада, отколкото ми харесват питките с мая, но рецептата, на която се доверих тази година надмина очакванията ми. 


Не зная дали има човек в България любител-кулинар, който да не е чувал за Ева Тонева. Красота и стил се излъчва от всяка нейна фотография. Точно нейната рецепта за содена питка избрах тази година. Промених само малко технологията на замесване по начина, по който съм свикнала.

Продукти:
350 мл топла газирана вода
5 с. л. олио
3 с.л. лимонов сок
1 1/2 ч. л. сол
2 ч. л. захар
1 ч. л. сода бикарбонат
около 600 г брашно + допълнително за доомесване, ако се наложи

И разбира се - монета :-)

Всички продукти без брашното се смесват и разбъркват. Постепенно се прибавя от брашното, като първо се бърка с телена бъркалка, а в последствие се замесва с ръце. Омесва се гладко нелепнещо тесто. Малка част от него се отделя за украса, а останалото се оформя на топка и се отделя на страни малко да отпочине.
От отделената част от тестото се оформят различни животни, житен клас, грозде, кръстче и други. От моята баба Станка зная, че те на времето в центъра на питката са слагали малко парче тесто, оформено като "колаче", а вечерта най-старият човек счупвал питката на две и в зависимост в коя част на питката лява или дясна има по-голямо парче от колачето се гадаело дали ще е добра (в дясната ръка) или лоша (в лявата ръка) годината. Ние не чупим така питката, но през годините това колаче винаги присъства на нашата питка.
Най-често на нашата питка оформям прасенце, пиле, овца, жито, грозде. Ето как изглеждаше тази година:




Тавичката*, в която ще се пече питката се намаслява с олио, или й се поставя хартия за печене. Тестото се разпределя, "скрива" се монетата в него, а най-отгоре се поставят направените фигурки. Питката се намазнява с малко олио и се пече в предварително загрята на около 180-200 градуса фурна. Изпечената питка се покрива с чиста кърпа да се задуши.

* Тавичката, която използвах аз е с диаметър 24 см, но не съм разпределяла тестото открай докрай.


Голяма сарма

Тази "мързелива" както я наричат сарма вече я правя за 3-4-ти път. Една от популярните рецепти в интернет пространството. По-бърза за приготвяне от сармите, вкусна и подходяща, ако някой от хапващите обича само пълнежа на им. 
По принцип избягвам да използвам думата "мързелив", когато става дума за готвене. Какво мързеливо има в това да отделиш прилично време, в което да приготвиш нещо за семейството си? Тези "мързеливи" рецепти са подходящи, когато разполагаме с по-малко време.
Голямата сарма беше и моят избор за трапезата за Бъдни вечер.


Продукти:
1 ½ ч ч. ориз**
100-150 мл олио
1 голям праз
1 малка глава лук
1-2 моркова
1 малка шепа стафиди
1 с. л. доматено пюре
черен пипер
магданоз
целина
сол
3 ½ ч.ч. гореща вода* 
големи зелеви листа 

Чаената чаша е с вместимост 300 мл
* Част от водата може да се замени със зелев сок. Ако го направите, съобразете колко да посолите плънката.
** Ако решите да направите сармата с кайма, намалете количеството на ориза поне с 1/2 ч.ч.

Оризът се изчиства и измива.
Олиото се слага да се сгорещи. Празът, лукът и морковите се измиват, почистват и нарязват на ситно и се слагат да се задушат в него. Добавя се оризът. Бърка се докато оризът стане "стъклен". Прибавят се 2 ч.ч. гореща вода, черният пипер и стафидите. Ври на средна степен на котлона. Когато оризът "изпие" водата се добавят доматеното пюре и нарязаните на ситно магданоз и целина. Съдът се отстранява от котлона и се подготвя формата за печене.
Форма за кекс (моята е с диаметър 25 см. в широката част и дълбочина около 9 см) се намаслява с олио. Зелевите листа се нареждат по формата като леко се застъпват. Не пропускайте да увиете листа и върху средната част на формата. Оризът се разпределя в цялата форма. Най-отгоре също се слагат плътно зелеви листа, тук-таме се надупчва с вилица и внимателно се сипва и останалата част (1 1/2 ч.ч.) от водата.
Сармата се пече в предварително загрята на 180-200 градуса фурна. Оставете сармата да изстине във формата и я обърнете в подходящ поднос за сервиране.

петък, 16 декември 2016 г.

Баница със спанак/лопуш

Ха сега де! Как се дава име на една от най-популярните тестени рецепти в България? Вкъщи най-често го наричаме "Спаначник" или "Лопушник" в зависимост от това с какво го правим, но мога да се обзаложа, че има още куп други имена :-)
Отново рецепта с етикет "Ало, мамо" :-)


Такъв тип рецепта се пише трудно, защото е от онези "на око", но все пак ще се постарая да дам сравнително точни пропорции:

Продукти:
1 пакет кори за баница*
100-150 мл олио
2 праза - бялата част**
400-500 г спанак/лопуш
300 г натрошено сирене
5 яйца
1 кофичка кисело мляко***
1 с.л. джоджен
сол, ако е необходимо

*Аз ползвах Одрински кори
** Вместо праз може да сложите 1 връзка зелен лук
*** 400 г кисело мляко според мен е много. Може да го намалите малко.

Олиото се слага да се сгорещи. Спанакът и празът се измиват и нарязват. В сгорещеното олио се слага първо празът, а след като леко се позадуши се добавя и спанакът. Прибавя се и джодженът. Котлонът се намалява на средна степен. Когато продуктите се задушат съдът се отдръпва от котлона и сместа се оставя леко да се охлади.
Яйцата се разбиват добре. Прибавят се сиренето и 250-300 г от киселото мляко. Всичко се смесва заедно със спанака. Разбърква се. Опитайте плънката и ако има нужда от сол добавете.
Баницата може да я направите като вита или като наложена. Това е въпрос на избор. 
Ако е навита просто разпределете плънката според броя на корите, мажете добре всяка кора, навивайте на руло и поставяйте в тавичката (може да е намаслена с олио или застлана с хартия за печене), като оформяте охлюв.
Ако я правите като наложена баница (тогава обикновено ползвам по-тънки от одринските кори) - редувайте плънка и кори. За тавичка с диаметър 32 см поставям две кори на дъното и после редувам - 2 кори, плънка и завършвам най-отгоре отново с две кори.
Намажете най-отгоре баницата с малко кисело мляко. Печете в предварително загрята на 200 градуса фурна до готовност. В моята фурна отнема около 40-50 мин.
Баницата на снимката е 1/2 доза и е направена като вита.



сряда, 14 декември 2016 г.

Питка с белтъци

Тази питка я правя вече за втори път. Първият път имах останали белтъци от Танимису и се чудех какво да правя с тях. Не исках да правя още едно сладко произведение и затова се поразрових да видя за какво мога да ги използвам. Как за какво? За следващото любимо мое занимание - правене на питка :-)


Много ми хареса предложението на Илиана. Една от причините да харесам толкова това тесто е, защото и, когато изстине питката запазва хубавият си вкус. Първият път я направих на охлювчета със сирене. Сега не сложих, но питката отново беше много вкусна.

Продукти:  
4 белтъка
300 мл топло прясно мляко
1 с.л. захар
1 с.л. сол
5 с.л. олио
1 1/2 пак. суха мая (около 11 г)
брашно за нелепнещо тесто

За намазване на парченцата:
100-120 мл равни части олио и разтопено краве масло

За намазване отгоре:
1 жълтък
1-2 с.л. олио
1-2 с.л. прясно мляко

Маята, захарта, няколко лъжици брашно и малко прясно мляко се разбъркват на кашичка. Съдът, в който са разбъркани се покрива със стреч фолио и се поставя на топличко да втаса за 10-15 мин.
Белтъците се разбиват добре. Прибавя се олиото и останалото прясно мляко. Добавя се и шупналата мая. Солта се разбърква с малко брашно и също се добавя. Омесва се нелепнещо тесто. Тестото се намаслява с олио, покрива се с кърпа и се оставя да втаса.
От втасалото тесто можете да оформите питка по начин, по който вие желаете. Аз разделих тестото на 4 топки, като 4-тата топка беше съвсем малка. Всяка от трите топки разточих на кръгла кора с дебелина около 3 мм. Наредих корите една върху друга, като между тях намазах обилно с олио и краве масло. Нарязах ги на 16 парчета (както се реже пица или торта), които завих като кифлички. От най-малката топка направих охлюв, която поставих в намаслена с олио тавичка, а около него наредих оформените парченца.
Тавата, която ползвах е с диаметър 30 см.
Питката отново се покрива с кърпа и се оставя да втаса. След втасване се намазва със смесените жълтък, олио и прясно мляко. Пече се в предварително загрята на 220 градуса фурна за около 10 мин., след което фурната се намалява на 190 градуса и се изпича до готовност.




вторник, 6 декември 2016 г.

Бадемова торта с карамелов крем

Отново торта и отново с карамелов крем. :-)
Няма да се уморя да повтарям, че за мен рожден ден без торта не е рожден ден :-). Преди ден моето момче навърши 30 и... няколко :-) В началото, когато станахме двойка, той не ядеше никакви торти. Постепенно обаче не само, че прояде, но вече има и любими сред тях. Любима торта му е Естерхази. Тази година реших леко да поразчупя вкусовете и тъй като рожденика обича и вкуса на карамела реших да направя некласическо Естерхази - същите продукти, различен вкус.


Продукти:

За блатовете:
8 белтъка на стайна температура
200 г смлени и запечени на сух тиган бадеми
180 г захар
2 ванилии

Белтъците се разбиват на сняг (тук можете да прочетете какви правила спазвам при разбиването на белтъци). Постепенно към тях се прибавя и захарта. Бадемите се смесват заедно ванилията. Когато белтъците и захарта са се смесили напълно към тях се добавят бадемите и ванилията. Бърка се внимателно, с шпатула, за да се запази максимално "въздухът" в сместа. Пригответе си 6 листа хартия за печене и от опаковата им страна очертайте кръг с диаметър около 24-26 см. Разделете сместа приблизително на 6 равни части. Всяка част разпределете от лицевата част на хартията (може да я намажете леко с олио, за да ви е по-лесно при отделянето на готовия блат), като се стараете да спазвате очертанията на кръга. Блатовете се пекат на предварително загрята на 150-160 градуса фурна. Когато са изпечени самите блатове са много крехки подобно на тортата Династия. Затова изчакайте самият блат да изстине добре преди да го отлепите от хартията. Съветвам ви между опечените блатове да поставите хартия за печене (може да ползвате тази, върху която сте пекли блата), за да предотвратите евентуалното залепване на блатовете един за друг.

За крема:
8 жълтъка
150 г захар
50 г царевично/пшенично нишесте или брашно
250 г топло прясно мляко
1 голяма с. л. амарето
2 ванилии
250 г меко масло

Разбийте жълтъците с 2-3 с.л. от захарта. Добавете брашното/нишестето.
Изсипете останалата захар в съд с незалепващо покритие. Сипете вода в съда колкото захарта да се "намокри". Сложете съда на котлон включен на средна степен (при мен 4 от 6) и карамелизирайте захарта*. Не се притеснявайте, ако сипете повече вода. Карамелът пак ще се получи, но ще стане по-бавно, тъй като количеството вода, което трябва да изври е по-голямо. Ако се налага разбъркване не ползвайте прибор, а просто разклатете леко съда.
Сгорещете млякото, заедно с амаретото**. Изсипете в него бавно карамела. Препоръчвам ви да ползвате дълбок съд и да сипвате карамела на 2-3 пъти защото се получава едно кипване, което бързо спада, но трябва да внимавате, защото може да се изгорите лошо. Бъркайте с телена бъркалка докато карамелът се разтопи напълно в млякото. Постепенно прибавете яйчената смес и бъркайте докато кремът се свари и сгъсти. Отстранете от огъня. Готовият крем се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник да се охлади напълно. 
Мекото масло се разбива с миксер. 
Когато жълтъчният крем е напълно изстинал се смесва с масления крем. Бърка се отново с миксер.

* Описала съм как аз карамелизирам захарта. Вие може да го направите по начин, по който сте свикнали.
** Според мен това количество амарето не се усещаше много силно в готовият крем. Ако решите увеличете малко количеството му, или пък ако нямате просто го пропуснете в рецептата.

Тортата се сглобява като се редуват блат и крем. Кремът мажете тъничко. Уверявам ви, ще ви стигне за цялата торта. Когато тортата е измазана с крем я сложете за 2 часа в хладилник преди да направите глазурата.

За глазурата:
100 мл сладкарска сметана
100 г натурален шоколад
1 с.л. олио

Начупете шоколада на дребни парченца. Сгорещете сметаната, но не допускайте да заври. Залейте с нея шоколада. Добавете олиото и разбъркайте до разтопяване на шоколада. Оставете ганашът леко да се охлади и залейте тортата. 

Отстрани тортата е облепена с натрошени бадеми, а "розичките" са отново от ганаш направен по гореописаният начин, но оставен в хладилник да се охлади добре, а след това е разбит с миксер.


А тук можете да видите карамеленият вариант на друга любима торта в нашето семейство - Династия.
Съжалявам, че не успях да снимам разрез на тортата, но нямах възможност да го направя.


четвъртък, 1 декември 2016 г.

Супа топчета

Вече писах колко много обичам супи. Затова няма да разтягам повече локуми, а пристъпвам към продуктите :-)



Продукти:
250 г кайма
брашно за овалване на топчетата
1 глава лук
1 голям морков
50-70 мл олио
1-2 шепи ориз
пресен магданоз
прясна целина
черен пипер
чубрица
сол
1 яйце
3 с.л. кисело мляко

От каймата се правят топчета с желаната големина и се овалват в брашно. Аз не слагам допълнително подправки в каймата, нито ориз.
Лукът и морковът се измиват, изчистват и нарязват на кубчета. Магданозът и целината се нарязват на ситно.
1,5-2 литра вода се слага да заври. Когато това стане се прибавят лука, моркова, олиото, солта и останалите подправки. Котлонът се намалява на средна степен (при мен 4 от 6) и продуктите се оставят да поврат няколко минути. След това се прибавят топчетата и оризът. Когато продуктите се сварят супата се застройва с яйцето и киселото мляко. При сервиране може да се добави допълнително пресен магданоз.
Умишлено не съм дала точни пропорции за подправките, защото всеки е с различен вкус. Аз слагам по-щедро магданоз и целина, а чубрицата е в много малко количество.

Хлябът, който се вижда на заден план е този.

Рецепта с етикет "Ало, мамо" :-)

Пшенично-ръжен хляб

Не познавам българин, който да не обича хляб. Нашето семейство не е изключение. Имах пакет пълнозърнесто пшенично-ръжено брашно и от известно време си мислех за такъв хляб.


Рецептата, която ползвах като основа за моето хлебче беше на Илиана :-) Много съм доволна от резултата и затова реших да си запиша рецептата. И как няма да съм доволна, когато моят съпруг, който яде само бял хляб, не само го опита, но и го хареса много :-D

Продукти:
1 яйце
5 с.л. кисело мляко
5 с.л. олио
250 мл топличка вода
1 1/2 пакетче суха мая (това е около 11 г)
1 ч.л. мед
1 ч.л. сол
3 ч.ч. пълнозърнесто пшенично-ръжено брашно*
2 1/2 ч.ч. бяло брашно

Чаената чаша е с вместимост 250 мл

*Брашното, което ползвах беше готова смес в съотношение на пшеница/ръж 60/40

Водата, медът, маята и няколко лъжици бяло брашно се размесват в купа. Купата се покрива със свежо фолио и се оставя на страни за няколко минути маята да се активира.
Двата вида брашно се пресяват и смесват в купа.
Яйцето се разбива с тел. Прибавят се олиото и киселото мляко. Добавя се и активираната мая. Солта се разбърква в малка част от брашното и също се прибавя. Разбърква се. Постепенно се прибавя и останалото брашно. Замесва се нелепнещо тесто. На мен ми се наложи да добавя малко за доомесване и прибавих бяло брашно. Готовото тесто се намазва с олио, покрива се с фолио за свежо съхранение и кухненска кърпа и се оставя на топличко да втаса.
Тавичката, в която ще печете хляба се застила с хартия за печене. Втасалото тесто много леко се премесва и се оформя хлебче, пренася се в тавичката и отново се покрива с фолио и кърпа. Оставя се да втаса за втори път. Втасалият хляб леко се "намазва" с брашно. С остър нож се правят няколко леки прореза по повърхността. Хлябът се пече първоначално в предварително загрята на 220 градуса за около 10 мин., след което фурната се намалява на 190 градуса до неговото доизпичане. Изпеченият хляб се прехвърля върху решетка за да изстине напълно.



Снимка на отрязаният хляб можете да видите тук.


вторник, 29 ноември 2016 г.

Постно зеле на фурна - прясно

Рецепта за още нещо любимо. Обичам зеле във всичките му разновидности - прясно, кисело, на салата, с месо, постно, пропуснах ли нещо? :-)
По принцип за този тип рецепти трудно се дават точни количества, но ще се постарая рецептата да е максимално точна като съотношение.


Продукти:
1 зелка около 2-2,5 кг
1 глава лук
1-2 чушки
1-2 моркова
1 с.л. червен пипер - пълна
1/2 голям буркан консерва домати или 2-3 пресни обелени домата
200 мл олио
нарязани листа прясна целина
черен пипер
сол

Външните листа на зелето се премахват и то се измива. Нарязва се и се омачква със сол на вкус. 
Останалите зеленчуци се измиват, изчистват и нарязват на парченца. 
Доматите (пресните или от консерва) се пасират с 1-2 щипки захар.
В голям съд (най-добре е да ползвате съд, който след това директно ще сложите във фурната. Ако не разполагате трябва да прехвърлите зелето в тавичка преди да го сложите във фурната) сложете олиото да се сгорещи. Прибавете лукът, морковите, чушките и червеният пипер. Запържете за кратко. Постепенно прибавете и зелето. Ако цялото количество зеле не се събира на веднъж прибавете останалото, когато това, което готвите леко намали обема си. Оставете котлона на средна степен (при мен 4 от 6), захлупете с капак и го оставете да се позадуши и намали обема си.
Загрейте фурната на около 220 градуса.
Прибавете пюрираните домати, целината и черният пипер към зелето. Разбъркайте. Преценете дали зелето се нуждае от допълнително вода. Ако е много сухо добавете малко гореща вода, но не прекалявайте, защото рискувате от печено да имате сварено зеле :-) Зелето, което ползвах не се нуждаеше от вода. 
Сложете зелето във фурната и го оставете да се досготви, като го разбърквате от време на време. Ако като мен обичате леко запечено зеле съобразете времето за готвене и го оставете леко да хване загар преди да изключите напълно фурната.

Рецепта с етикет "Ало, мамо" :-)

неделя, 27 ноември 2016 г.

Снежни полумесеци с пълнеж

Наближава Коледа. И сигурно повечето от нас, за които кулинарията е любима, обичат домът им да е изпълнен с аромат на канела, ванилия, джинджифил и други любими аромати. Със сигурност имаме любими сладки и сладкиши, които приготвяме. 
Рецептата, която ви предлагам я имам от тефтера с рецепти на моята майка. Не си спомнях вкуса на тези сладки, но докато правех блатовете за Добуш торта с карамелов крем и орехи си спомнях колко хубави сладки, за които се ползва амонячна сода съм яла като дете и реших да си припомня вкусът на тези.


Продукти:
1 ч.ч. кисело мляко
125 г краве масло - меко
1 пак. амонячна сода (10 г)
2 ванилии
1 ч.ч. захар
брашно за нелепнещо тесто

За пълнежа:
сладко/локум - по избор

Чаената чаша е с вместимост 250 мл

Маслото се разбива със захарта. Добавя се киселото мляко. Малка част от брашното се смесва с ванилиите и амонячната сода и се прибавя към сместа. Постепенно се прибавя и останалото брашно. Омесва се нелепнещо тесто. Разточва се да кора с дебелина около 2-3 мм и се нарязва с чашка или кръгъл резец. Във всяко кръгче се поставя парче от сладко (аз избрах при мен да е сладко от праскови), а може и парче локум. Кръгчето се прихлупва и двата края се прищипват добре, за да не се отворят при печене. Сладките се редят в тавичка, застлана с хартия за печене и се пекат в предварително загрята на 190-200 градуса фурна* докато порозовеят. Топли се овалват в пудра захар.

*Времето за печене варира в зависимост от големината на сладките. При мен за сладки с диаметър 7 см. времето за печене беше около 10-12 мин.
От тази доза получих около 70 бр. сладки с посоченият диаметър.

Искам да добавя, че на мен ми остана малка част от тестото, която изпекох на мини-пурички без пълнеж и вкусът им ми хареса също. Така, че ако не разполагате с подходящ пълнеж може да си изпечете тестото на най-обикновени курабийки. Не ви съветвам да пълните полумесеците с мармалад, или конфитюр, защото първо затварянето на сладките е по-трудно от изтичащият пълнеж и също така при печене колкото и добре да са затворени винаги може част от пълнежа да изтече.

Какво по-хубаво в наближаващите зимни дни да си вкъщи с хубава книга, чаша чай и чинийка сладки :-)



петък, 25 ноември 2016 г.

Домати с ориз

За себе си открих, че харесвам домати с ориз на един по-късен етап. Сега обаче е едно от нещата, които обичам и готвя, макар и не често. 


Продукти:
1 ч.ч. ориз
1/2 ч.ч. олио (мааалко по-малко от 1/2)
3 ч.ч. вода
1/2 буркан домати консерва или 2-3 големи пресни домата (обелени)
1 глава лук
1-2 моркова
1 малка чушка
пресен магданоз и целина по 1 с.л. 
или 
риган и босилек
сол на вкус

Чаената чаша, която ползвам за тази рецепта е с вместимост 300 мл

Оризът се изчиства и измива. Лукът, морковът и чушката се измиват, изчистват и нарязват на дребно. Сега е сезона на праза и може вместо лук да направите ориза с праз. В голям съд (аз ползвам стара електрическа тенджера) сложете олиото да се сгорещи. Добавете лука, моркова и чушката. Запържете за няколко минути. Прибавете ориза и запържете докато стане "стъклен".
Прибавете 2 ч.ч. гореща вода и оставете на средна степен на котлона оризът да се понадуе и "изпие" част от водата. Пасирайте доматите с щипка захар и ги добавете към ориза. Прибавете и още 1 ч.ч. гореща вода. Сложете и подправките. Както е видно от продуктите аз го правя с два вида смесени подправки и вкъщи ни харесва и по двата начина. Сложете съда, в който готвите ориза (или ако не позволява го прехвърлете в тавичка) в предварително загрята фурна на 200-220 градуса и го досгответе.

Рецепта с етикет "Ало, мамо" :-)



Пилешка супа

Обичам супи. Много. Месни, безмесни, застроени, незастроени. Питам се има ли някой, който да не обича пилешка супа?
По принцип готвя пилешка супа, когато купим цяло пиле. Отделям бутчетата и по-голямата част от бялото месо, а останалата част от пилето се превръща в една от най-любимите ми супи :-)



Продукти:
Останалата част от 1 пиле, на което са отделени бутчетата и по-голямата част от бялото месо
1 глава лук
1-2 моркова
парче корен целина или 1 с.л. листа целина
пресен магданоз
1-2 шепи изчистен и измит ориз
сол, черен пипер на вкус
олио* - ако е нужно
1 яйце
2-3 с.л. кисело мляко

*За мазнината - в зависимост от мазнината на пилето. Аз предпочитам, ако пилето е по-мазно изобщо да не добавям допълнително олио.

В 1,5-2 л. студена вода се слага пилето, заедно със сол на вкус, зърна черен пипер, магданоз и целина. Сварява се. По време на варенето, образуващата се пяна по повърхтността на тенджерата се отстранява с решетъчна лъжица. Когато месото е сварено се обезкостява и нарязва/накъсва на дребно. Бульонът се прецежда. Лукът и морковът се нарязват на ситно и заедно с ориза се слагат в пилешкият бульон. Когато те се сварят се добавят парчетата месо и супата се застройва с разбитото и смесено с кисело мляко яйце. Най-накрая се поръсва пресен магданоз. Аз обичам, когато разполагам със сух естрагон/тарос да добавям при варенето на супата. Много харесвам аромата, който й предава.

Рецепта с етикет "Ало, мамо" :-)

четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Леща

Отново рецепта с етикет "Ало, мамо" :-)


Продукти:
250-300 г леща
1 глава лук
1-2 моркова
1-2 чушки
3-4 скилидки чесън
70 мл олио (3/4 стандартен черпак)
1-2 ч.л чубрица
сол на вкус
*1-2 с.л. брашно размито с малко вода - ако е нужно

Лещата се изчиства и измива. Лукът, морковът, чушките и чесънът се изчистват, измиват, нарязват на дребно (скилидките чесън се режат на 2-4 парченца в зависимост от големината). 1,5 л. вода се слага да заври заедно с лещата. Щом водата заври се слагат всички останали продукти, включително олиото, солта и чубрицата. Котлонът се намалява на средна степен и лещата ври до нейното сваряване (около 30-40 мин.). Ако водата много изври, по време на готвенето, може да се добавя гореща вода. Към края, за сгъстяване може да се добави брашно.  
Не съм почитател на яхниите от леща и боб, също и на запържването им и затова предпочитам да ги готвя по този начин. 

вторник, 22 ноември 2016 г.

Кюфтета по чирпански

Както и друг път съм казвала - искам в блога си да включа рецепти, които всеки от нас готви вкъщи. Готвили ги са нашите баби, майки, ние ги готвим и надявам се - нашите деца. Рецепти - класика; рецепти, които привличат с простотата си; рецепти, които убедена съм готвят много голям процент от българските семейства; рецепти, за които имаме колкото еднакви толкова и различни начини за приготвяне. Реших тези рецепти да са с етикет "Ало, мамо" :-)


Продукти:
За кюфтетата:
500 г  кайма
1 глава лук - средна
1 червена чушка
1 с.л. магданоз
1 с.л. листа целина
1 суха, накисната във вода/мляко филия хляб или 1 с.л. галета
1/2 ч.л черен пипер
1 ч.л чубрица
1 яйце

За соса:
1 голяма глава лук
2 средни по големина моркова
2 чушки
500-600 г картофи
малко парче корен целина
1-2 с.л. магданоз - пресен
1-2 дафинови листа
1 с.л. червен пипер
2 с.л. брашно
1-2 домата пресни или от консерва - нарязани на дребно и смесени с щипка захар
черен пипер
50-100 мл олио - в зависимост от мазнината в каймата
сол на вкус

За кюфтетата:
Каймата се замесва с всички изброени продукти. Оформят се кюфтета. Кюфтетата се овалват в брашно.
За соса:
Лукът, морковите, чушките, целината, картофите се нарязват. В голям съд се сипва олиото и се добавят зеленчуците, брашното и червеният пипер. Запържва се за не повече от 1-2 мин. Добавят се доматите, даф. листа, черният пипер. Посолява се. Добавя се около 1,5 литра гореща вода. След като соса поври 5-6 мин. се добавят и кюфтетата. Оставя се да поври още няколко минути. След това имате два варианта - или да оставите яхнията да се досготви на котлона, или като мен да я сложите в предварително загрята силна фурна (около 250 градуса). От време на време може леко да разбърквате и ако водата е поизвряла да добавяте гореща вода. Проверете кога картофките са готови - щом те са готови и яхнията е готова :-) Най-накрая поръсете с пресният магданоз.





неделя, 20 ноември 2016 г.

Добуш торта с карамелов крем и орехи

Споделяла съм вече неведнъж, че от всичко свързано с готвене най-много обичам да правя торти. И в днешно време сме облагодетелствани с изобилие от продукти - експериментираме, опитваме нови вкусове, намираме нови "любими" от тях... Не зная дали сте като мен, но понякога нищо друго не искам освен парче торта като от "едно време".



Продукти:

За блатовете:
2 яйца
12 с.л. прясно мляко
12 с.л. захар
10 с.л. олио
1 пак. амонячна сода (10 гр.)
2 ванилии
2-2 1/2 ч.ч. брашно

За крема:
1,5 литра прясно мляко
1 1/2 ч.ч. захар
3 яйца
10-12 с.л. брашно/натрурално нишесте
125 гр. краве масло (едно малко пакетче)
1 ч.ч. смлени орехи - по желание леко запечени на сух тиган

Чаената чаша за брашното и орехите е с вместимост 250 мл.
Чаената чаша за захарта е 200 мл.

За блатовете: Разбийте яйцата със захарта. Постепенно прибавете прясното мляко и олиото. Смесете амонячната сода и ванилията с малка част от брашното и ги прибавете към горната смес. Добавяйте постепенно останалото брашно. Замесете меко нелепнещо тесто. Разделете го на 5 еднакви топки. При мен се получиха средно по 170 гр. всяка. 
Разточете всяка топка с диаметър поне 26 см*. Пренасяйте ги внимателно с помощта на точилката върху хартия за печене. За да получите хубави кръгли блатове можете да използвате дъното на тавичка за мярка и с помощта на нож да изрязвате излишното тесто. Вижте постъпковите снимки, които съм публикувала в първата ми рецепта за Добуш торта:


Печете блатовете в тавичка, заслана с хартия за печене в предварително загрята фурна на 190-200 градуса докато порозовеят. В моята фурна това отнема 7-10 мин. Пренасяйте изпечените блатове върху решетка до пълното им изтиване.
От изрезките тесто може да си изпечете курабийки. 

*Блатовете значително набухват при печене и затова препоръчвам по-голям диаметър. Аз ги направих с диаметър 24 см и получих торта с височина 10-11 см.



За крема: 
Разбийте яйцата с 1/4 ч.ч. захар. Добавете брашното/нишестето и 500 мл. мляко.
Изсипете останалата 1 1/4 ч.ч. от захарта в съд с незалепващо покритие. Сипете вода в съда колкото захарта да се "намокри". Сложете съда на котлон включен на средна степен (при мен 4 от 6) и карамелизирайте захарта*. Не се притеснявайте, ако сипете повече вода. Карамелът пак ще се получи, но ще стане по-бавно, тъй като количеството вода, което трябва да изври е по-голямо. Ако се налага разбъркване не ползвайте прибор, а просто разклатете леко съда.
Сгорещете останалият литър мляко. Изсипете в него бавно карамела. Препоръчвам ви да ползвате дълбок съд и да сипвате карамела на 2-3 пъти защото се получава едно кипване, което бързо спада, но трябва да внимавате, защото може да се изгорите лошо. Бъркайте с телена бъркалка докато карамелът се разтопи напълно в млякото. Постепенно прибавете яйчената смес и бъркайте докато кремът се свари и сгъсти. Отстранете от огъня. Добавете краве маслото нарязано на кубчета и бъркайте докато се разтопи. Прибавете и смлените орехи. Разбъркайте добре.

* Описала съм как аз карамелизирам захарта. Вие може да го направите по начин, по който сте свикнали.

Тортата се подрежда по класическият начин блат и крем, като кремът трябва да е горещ. Ако искате може като мен да пристегнете първоначално тортата с ринг, за да предотвратите килване и да я сглобявате върху решетка (може да видите как съм направила това с предишната ми торта тук). Оставете тортата на стайна температура докато изстине и след това я приберете в хладилника. Ако ползвате ринг го премахнете едва на следващият ден.

Украсата е въпрос на лично предпочитание. Аз съм заложила на семплата украса - смлени орехи и сметана. Според мен красотата на тези торти е именно в изчистената им визия - "Виж ме, аз съм домашна торта. Не съм накипрена като другите, но по нищо не им отстъпвам." :-)



Рецептата е адаптирана от книга с рецепти на Невяна Кънчева.






сряда, 16 ноември 2016 г.

Кекс с моркови, ябълки и рожково брашно

Когато за пръв път си купих рожково брашно исках да се доверя на рецепта без да правя импровизации. Тогава направих този кекс, но не успях да го снимам. След това направих и Сладкиша със сливи и рожково брашно
Днес отново дойде реда на кекса с моркови и ябълки :-) 


Рецептата, която използвах е на един от блоговете, които следя и чета с интерес Ossigeno.
Нямах прясно мляко и реших да опитам и да го заменя с гъст айрян. Доволна съм от резултата и затова го споделям :-)


Продукти:
4 яйца на стайна температера
1/2 ч.ч. захар
1/2 ч. ч. кафява захар мусковадо
3/4 ч.ч. гъст айрян (или прясно мляко)
1/2 ч .ч. олио
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.ч. настъргани моркови (около 2 големи)*
3/4 ч.ч. изчистени и обелени ябълки (около една голяма)*
1 ч.ч. рожково брашно
1 ч.ч. брашно
*Ако не искате да стържете може да ползвате блендер. 
Чаената чаша, която ползвах е с вместимост 250 мл.

Пресейте заедно двата вида брашно и бакпулвера.
Настържете или блендирайте ябълките и морковите. Ако ползвате блендер ето каква е приблизително консистенцията:


Разбийте яйцата с двата вида захар, докато сместа увеличи 2-3 пъти обема си. Постепенно към тях прибавяйте олиото, айрянът и двата вида брашна като ги редувате. Спрете миксера и добавете ябълките и морковите. Разбъркайте с лопатка докато сместа стане еднородна. Сместа се изсипва в тавичка* застлана с хартия за печене и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40-50 мин.
* Ползваната от мен тавичка е с размери 18/28 см.


Този път не направих глазура, но първият път направих любимата си глазура:

50-70 гр. натурален шоколад
1 с.л. олио
1 с.л. заквасена сметана

Шоколадът, заедно с олиото се разтапя на водна баня. Прибавя се заквасената сметана и се разбърква добре. Тази глазура е по-гъста от комбинацията за ганаш шоколад-сметана и е по-удобно да се нанася с лъжица.

Ако до сега не сте опитвали рожково брашно - опитайте. Не всеки харесва вкуса му, който трудно бих описала. На мен обаче много ми допада. На Лора също :-)




вторник, 8 ноември 2016 г.

Шоколадова мус торта със сладко от сини сливи

Представям ви една торта, която е с познати съставки, вкусна и представляваща успешен експеримент с добавения вкус на сладко/мармалад от сини сливи.


Продукти за блата*:
180 гр. брашно
150 гр. захар
125 гр. кафява захар
60 гр. какао
1 и 1/2 ч. л. сода бикарбонат
1 ч. л. бакпулвер
щипка сол
2 яйца на стайна температура
140 мл гъст айрян
3/4 каф.ч. олио
140 мл вряла вода

Продукти за муса**:
500 мл млечна течна сметана за разбиване
250 гр.  натурален шоколад
2 жълтъка
80 гр. захар

Отделно:
1 бебешко бурканче сладко/мармалад от сини сливи. Това, което ползвах аз е домашно, ароматизирано с карамфил.

Приготвяне на блатовете:
Брашното се пресява заедно с какаото, бакпулвера и содата и се смесва заедно с двата вида захар и солта.
Яйцата се разбиват добре, прибавят се айрянът и олиото. Постепенно към сместа се прибавят сухите съставки и се бърка до еднородна смес. Последна се прибавя врялата вода. Разбърква се.
Форма с диаметър 23 см. се застила с хартия за печене. Стените също се покриват с хартия. Сместа се изсипва и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40-50 мин. След 35-тата минута опитвайте с дървено шишче и в момента, в който по него не залепват трохи го извадете от фурната. Оставете блата за няколко минути във формата, след което го извадете върху решетка и го оставете да изстине напълно.
Ако ви е трудно да разрежете блата, спокойно можете да разделите сместа на две (или на три, ако желаете по-тънки блатове) и да я опечете по отделно, като редуцирате времето за печене.

Приготвяне на муса:
Загрейте на слаб огън (аз ползвах степен 3 от 6 на котлона) 250 мл сметана и 250 гр. шоколад (натрошен на дребно). Бъркайте докато шоколада се разтопи и отдръпнете от огъня.
Разбийте на водна баня жълтъците и захарта докато побелеят и се сгъстят. Когато са готови отстранете от котлона и ги смесете с шоколада и сметаната. Разбъркайте добре. Оставете сместа да се охлади.
Разбийте останалата сметана (млечната сметана се разбива най-добре, когато е много добре охладена) до меки върхове. Добавете я постепенно към горната смес и бъркайте докато сместа стане еднородна. Бъркането трябва да е леко с помощта на лопатка.

Подреждане на тортата:
Разрежете изстиналият блат хоризонтално на две части. Поставете първият блат в тортена чиния. Намажете го с половината сладко/мармалад от сливи (тъй като аз ползвах сладко преди да го намажа го пасирах. Вие можете да сложите мармалад.).
За да разпределите муса имате вариант или като мен да позиционирате ринг за торта с 1 сантиметър по-широк от тортата, или да пристегнете ринга плътно по блата. Ако изберете вторият вариант тортата ще се нуждае от допълнително измазване след като е стегнала.  И в двата случая обаче ви препоръчвам по вътрешната страна на ринга да поставите ацетатна хартия (може и хартия за печене), което ще улесни изваждането на тортата от ринга.
Изсипете 2/3 от муса върху блата. Поставете вторият блат, като преди това, трябва да го намажете също със сладко/мармалад. Вторият блат сложете с намазаната част надолу. Изсипете останалият мус и заравнете. Оставете тортата за 1 нощ в хладилник. На следващият ден освободете от ринга, премахнете фолиото/хартията и украсете по желание.

На мен много ми допадна комбинацията между шоколад, какаови блатове и леко киселата нотка с аромат на карамфил от сливите.

*Рецептата на блатовете взаимствах от Ирина Купенска.
** Рецептата за муса взаимствах от Йоли.





сряда, 26 октомври 2016 г.

Лазаня със спанак

Когато опитах лазаня (с кайма) за пръв път, изобщо не ми хареса и не съм предполагала, че ще ми хареса повече. Преди няколко дни обаче, се сетих, че съм виждала рецепти за лазаня със спанак. И онзи подстрекател, вътрешният ми глас, ми каза "Опитай. Този път може да ти хареса.". Прав е бил милия :-D Не само, че ми хареса, ами и се заканвам вече да правя често.


Попаднах на много хубави рецепти, но най-много ми допадна предложението във  Food for the soul. Направих малки промени, според наличните продукти и... станах любител на лазаня :-D

Продукти:

1 пакет кори за лазаня*

За доматеният сос със спанак:
1 буркан консерва домати**
200 гр. спанак
1 глава стар лук
3-4 скилидки чесън
1 с.л. песто от босилек***
1 с.л. сух риган
50 мл олио
сол на вкус

За соса "Бешамел":
1 литър прясно мляко
4 с.л. брашно
40-50 гр. краве масло
1-2 щипки смляно индийско орехче
млян черен пипер и сол на вкус

Отделно:
200-250 гр. настърган кашкавал
200 гр. натрошено на дребно сирене (обикновено)
150-200 гр. рикота****
50 гр. настърган пармезан

*Пакетът лазаня, който ползвах аз беше 250 гр. (6 големи кори). Корите ми стигнаха да направя 4 пласта в тавичка с размери 18/28 см. 
** Количеството, което ползвах беше около 600 гр.
*** Ако нямате песто може да замените със сух или пресен босилек и да добавите малко настърган пармезан в соса.
**** Рикотата не е задължителна. Имах налична и я използвах. 


Приготвяне:

Доматен сос със спанак: 
Ако са небелени доматите се обелват и се пасират. По желание може да добавите щипка захар към тях.
Спанакът се измива и нарязва.
Лукът и 1 скилидка чесън се нарязват на ситно.
Олиото се загрява. Добавят се чесънът и лукът. Запържва се за 1-2 мин и се прибавят доматите и сол на вкус. Котлонът се намалява на средна степен и сместа се оставя да поври 10-тина минути като се разбърква от време на време. След това се прибавя спанакът, разбърква се и се готви докато омекне (аз го оставих за не повече от 5-7 мин.). Съдът се сваля от котлона и се прибавят пестото, ригана и останалите скилидки чесън нарязани на ситно (или пресовани). Доматеният сос е готов. Оставя се на страни докато потрябва.

Сос "Бешамел":
Маслото се разтопява. Добавя се брашното и се бърка леко да се запържи и промени цвета си. Постепенно и при постоянно бъркане се прибавя прясното мляко. Добавя се сол, черен пипер и индийското орехче. Сосът се вари на среден огън, при непрекъснато бъркане, докато се сгъсти. Когато е готов се отдръпва от котлона, поставя се капак и се оставя, докато потрябва.

Всички сирена (без пармезана) се смесват в купа.

Подреждане на лазанята*:
На дъното на тавичката сложете малко от доматеният сос и разпределете по цялата повърхност.
От тук нататък редът е:
- Ред кори за лазаня;
- Доматен сос:
- Настъргани сирена;
- сос "Бешамел".
Завършете с кори. Върху тях сипете отново сос "Бешамел" и разпределете настърганият пармезан.

* Сложих корите така, както са от пакета. Не съм ги попарвала във вряща вода.

Лазанята се пече на 200 градуса в предварително загрята фурна за около 20 мин.

Искам да ви обърна внимание и на още нещо. Внимавайте с количествата сол в сосовете. Препоръчвам ви да сложите минимални количества, защото сирената дават допълнително соленост на лазанята.

Buon appetito :-)

Редакция към 27.03.2018 г. - Вече проядох и Лазаня с кайма :-)