неделя, 24 април 2016 г.

Цветна торта с плодове

Днес е Цветница и аз си имам две именички - сестра ми Диляна и едно малко имениче - дъщеричката ми Лора. Името Лора има гръцки произход и носи значението на думата “laurus”, която в превод означава “лаврово дърво”. За повода избрах Пролетна торта на Йоли. Спазих почти всичко по рецептата.


За блата:
4 яйца на стайна температура
1 ч. ч. захар
2 ванилии
1 ч. ч. брашно
щипка сол
1 равна ч. л. бакпулвер 
Чаената чаша е с вместимост 250 мл

Яйцата се разбиват със захарта на пухкав крем. Ванилията, солта и бакпулвера се смесват с брашното и всичко се добавя бавно, с внимателно бъркане, без миксер, към яйчената смес. Можете да разделите тестото на три и да го изпечете в тавичка, постлана с хартия за печене на 180 градуса, или, както направих аз - да го изпечете на един път и, когато блата е добре изстинал да го разделите на три. Диаметърът на тавичката, която използвах аз беше 26 см.

Основен крем:
1 л. прясно мляко
1 ч.ч. захар
4 жълтъка
9 с.л. с връх брашно
2 ванилии

Разбийте жълтъците със захарта. Добавете брашното, ванилията и разредете с малко мляко, добавете на тънка струйка в свареното горещо мляко. Сварете на крем. Разделете го на две еднакви части. Оставете го да изстине много добре. За да не хваща коричка, докато изстива, може да го покриете плътно с парче фолио за свежо съхранение.

Ягодов крем:
1/2 от основния крем
1 ч. ч. пюре от  пресни ягоди
200 мл течна сладкарска сметана за разбиване*
около 2 пакетчета желатин**

Пюрето от ягоди се смесва с желатина (който е разтворен на водна баня с малко вода, според указанията на опаковката) и се добавя към основния крем. Сметаната се разбива на сняг и се добавя бавно, с леко разбъркване (без миксер) към ягодовата смес. Кремът се оставя в хладилник за 2-3 часа за да стегне.
*Аз имах млечна сметана и тъй като тя се разбива малко по-трудно от растителната я държах до момента на разбиването в хладилника, за да е много добре охладена.
** Сложих малко повече желатин (при Йоли е пакетче и половина) от страх, че млечната сметана е малко по-рядка и не исках да рискувам да ми е много течен крема. Доволна съм от резултата.

Лимонов крем:
1/2 от основния крем
кората и сокът на 1 лимон
1 пакетче меко краве масло (125 гр.)
пудра захар на вкус

Маслото се разбива със захарта на пухкав крем. Добавят се сокът и кората от лимона. Готовата маслено-лимонова смес се прибавя към добре изстиналия основен крем. Всичко се смесва добре. Лимоновият крем също се оставя в хладилник за 2-3 часа преди да се сглоби тортата.

Сглобяване и украса:
Предпочетох да стегна тортата с ринг, за да съм сигурна, че сочните кремове няма да я "килнат" на една страна. Тортата се подрежда блат, първи вид крем, втори вид крем и така нататък :-) Оставя се да престои една вечер в хладилник и, ако сте я стегнали с ринг се освобождава от него. Аз избрах да я измажа леко отстрани и отгоре с разбита 100 мл подсладена сметана и да наредя плодове.
Йоли съветва блатовете да не се сиропират и, когато днес опитах тортата напълно, напълно я разбрах. Тортата е толкова лека, с богата кремообразна структура, че просто няма нужда от това.









петък, 22 април 2016 г.

Пиле по... гръцки?

Преди години правех едно пиле по гръцки по рецепта на моя колежка. Вчера попаднах на тази рецепта. Честно да си призная не зная защо е по гръцки, но ми хареса идеята, която приличаше на това, което правех едно време. Промених малко съставките и се получи това:


1 пиле (моето беше 1,6 кг.)
250 гр. кисело мляко
1 клонче пресен розмарин - накъсано на листенца
1 пълна чаена лъжичка сух естрагон
1 ч. л. мед (избрах да сложа, защото първо - правила съм пиле с мед и ми харесва и второ - киселото мляко, което ползвах ми се стори, че е леко по-кисело от обикновено)
3-4 с.л. олио
кората на 1/2 лимон
скилидки пресован чесън (аз сложих 4, но бяха доста малки)
сол и черен пипер на вкус

Пилето се измива и нарязва на порции.*
Всички останали продукти се смесват и се прави марината. Следвайки рецептата ползвах торбичка, в която сипах маринатата и пилето, затворих плика, разтрих добре и оставих в хладилник за 30 мин.**
Когато пилето се е мариновало се вади от торбичката и се нарежда в намаслена с олио тавичка. Пече се на около 220 градуса до готовност.

*Вместо цяло пиле може да приготвите само бутчета, само бяло месо или смесено от двете. 
**Моето мнение е, че спокойно може всяко парче пиле да се потопи добре в маринатата, парчетата да се наредят в тенджерка и така да се оставят в хладилника.



вторник, 19 април 2016 г.

Пълнени тиквички

Да снимам, или не - това беше въпроса :-) Обичам домашната храна, тази която сигурно повече от 90 % от семействата в България си готвим. Аз съм средностатистическа, българска, обичаща да готви мама. Не мога да приготвям сложни ястия, или такива, които изискват прекалено скъпи продукти. Днес приготвих тези тиквички, но за "късмет" всичките ми фотогенични приложения, които бих искала да аранжирам към снимката ми (и които участваха в готвенето) се изчерпаха - свеж копър, зелен чесън, моркови... Но пък беше тооооолкова вкусно, та хамлетовата ми дилема приключи с "ще снимам" :-D
Имам една малка книжка "Тикви и тиквички" 69 изпитани рецепти, съставена от Ани Евтимова и Ангелина Тодорова. Идеята за днешните тиквички я взаимствах от там.


1 кг. тиквички (3-4 средни по големина)
150 гр. натрошено сирене
100 гр. настърган кашкавал
1/2 ч.ч. ориз
1/2 главичка лук наряна на ситно
1-2 моркова - ситно нарязани, или настъргани
3 яйца
олио, сол, копър, пресен чесън

Тиквичките се срязват на две по дължина и се издълбават. Сваряват се до полуготовност в подосолена вода. Оставят се да се отцедят. Ако тиквичките са още млади, без големи семена, вътрешността им се нарязва на ситно. Лукът, морковите и вътрешността на тиквичките се задушават заедно в олио. Добавя се оризът, долива се вода и се готви, докато оризът и всички останали зеленчуци са почти готови. Съдът се сваля от котлона. Добавят се сиренето, кашкавала, ситно нарязан чесън, копър и трите яйца. Тиквичките се напълват със сместа, подреждат се в тавичка, намаслена с олио и се запичат до готовност във фурна на около 200-220 градуса.


събота, 16 април 2016 г.

Добуш торта

15.04.2016 г. - Честит рожден ден, мамо! Когато бяхме деца, по наше желание, ти ни правеше домашни торти, които бяха хиляди пъти по-вкусни от купешките. Радвам се, че сега мога  аз да ти направя торта :-) 
Рецепти за Добуш торта има десетки и всяка една е различна. За мен торта Добуш от моето детство е онази чудна торта, която беше на пластове, с крем, посипана с орехи и винаги ми се искаше тортите да са две :-D


Ето и рецептата, която използвах от мамината тетрадка. Направила съм съвсем леки промени.

За блатовете:
6 яйца
400 гр. пудра захар
6 пълни супени лъжици омекнала мас
2 к.л. амонячна сода (или 2 пакетчета бакпулвер) - аз сложих бакпулвер
1 течна ванилова есенция (или 2 прахчета)
брашно за твърдо тесто

За крема:
2 л. прясно мляко
2 ч.ч. захар 
16 пълни супени лъжици брашно
5 жълтъка
3 прахчета ванилия
кората на 1 голям лимон
кората на 1 портокал
1 малко пакетче краве масло (125 гр.)

смлени орехи - по желание запечени леко на сух тиган

по желание - топло мляко за леко сиропиране на блатовете. Препоръчвам допълнителното навлажняване, тъй като, когато корите изстинат приличат много на чаени бисквитки, т. е. по-твърди са.

За кончето:
около 50 гр. натурален шоколад
около 80 гр. бял шоколад

Приготвяне:

За блатовете: Разбийте маста с пудрата захар. Добавете едно по едно яйцата и бъркайте докато сместа стане еднородна. Прибавете ванилията и бакпулвера смесен с малко брашно. Омесете твърдо тесто. В рецептата, която ползвах е записано тестото да престои няколко часа и да се омеси пак. Затова аз го омесих предишната вечер, завих до добре в найлонова торбичка и го оставих в хладилника за през нощта. На следващия ден го извадих да се поотпусне леко и го премесих още един път.
Исках да съм сигурна, че ще получа еднакви блатове и затова претеглих количеството тесто. При мен беше около 2 кг. Реших да го разделя на 8 топки по около 250 гр., които да разточа с приблизителен размер 26 см. По този начин тортата стана доста висока (около 8 см).
Всяка топка разточих върху набрашнен плот. С помощта на точилката я пренасях върху голяма тавичка (аз ползвах тази от фурната, в която пека), постлана с хартия за печене.


Тъй като исках еднакво оформени блатове използвах дъното на една тавичка за шаблон и с ножче изрязвах неоформените крайчета.



Тестото е маслено и затова, спокойно може да "залепите" парчета тесто, ако някъде не е оформено добре. Реших с вилица на надупча блатовете, за да не се надигнат много при печене.


Блатовете се пекат на 190-200 градуса до порозовяване. Всеки блат прехвърлях върху решетка, за да изстине добре.


От останалото от изрезките тесто можете да си опечете бисквитки. При мен, след като изрязах всички блатове, остана тесто около 100-150 гр. Направих тестото на "фитил" с диаметър около 3 см и нарязах на бисквитки с дебелина около 0,5 см.




За крема: Разбийте жълтъците със захарта. Добавете брашното, ванилията и корите, разредете с малко мляко и добавете на тънка струйка в свареното горещо мляко. Сварете на крем. Когато е готов нарежете маслото на малки парчета и го давете. Разбъркайте добре, докато крема го поеме.

Сглобяване на тортата: Тук важи класическото подреждане - блат, сиропиране на блата (по желание), крем - докато е още горещ, млени орехи и така нататък.
Ще ви напиша как избрах да направя самото подреждане аз, ако ви допадне да използвате идеята. Винаги, при тези торти ме е било яд как изтича кремът от страни на блатовете и понякога блатовете се свличат настрани, което деформира тортата. Затова направих следното:
Върху тавичката от фурната поставих скара. Върху скарата сложих металната подложка на тортена форма с откопчаваща се основа, която е с размера на блатовете. Тъй като тортата щеше да е висока пристегнах и с тортен ринг (като го оставих с диаметър малко по-голям от диаметъра на тортата). От вътрешната страна на ринга добавих фолио за повече височина. Нареждам блат, сиропирам с топло мляко с помощта на четка, горещ крем (приблизително 2 1/2 черпака на блат), смлени орехи и така до края. По този начин попречих на тортата евентуално да се "килне" и много малка част от крема (е няма как без това :-)) се стече в тавичката.


По този начин, когато тортата стегна успях да я пренеса чиста върху подноса за сервиране.


Главичката на кончето: Конят е любимото животно на майка и имах огромното желание да направя такава украса. Точно такъв тип шоколадов транфер не бях правила. За улеснение на тези, които не са правили до сега такова нещо вижте това видео. Общите насоки, които мога да дам:
1. Шоколадът не трябва да е нито твърде течен, нито гъст. Затова разтапям 2/3 от него на водна баня или в слаба микровълнова фурна. Към вече разтопеният шоколад се слага останалата 1/3 начупен на парченца. От топлината твърдият шоколад се разтопява, а това пък охлажда вече разтопения.
2. Освен върху бяла пекарска хартия (както е във видеото) може да поставите картинката, която ви харесва в най-обикновен канцеларски найлонов джоб.
3. Първо се очертават контурите на картинката. При мен е това, което е с тъмния шоколад. Оставя се леко да се охлади за да не се смеси с другия шоколад. Когато контурите са добре охладени всички празнини се запълват с бял шоколад.
4. Картинката се оставя да се охлади добре. Разлепя се леко и се слага върху тортата.


По мое мнение тортата е добре да се направи поне два дни по-рано, за да омекнат по-добре корите и да се поемат всички аромати.



Мамо, бъди ни здрава, а ние ще се стараем да си и щастлива!






понеделник, 11 април 2016 г.

Еклери Тандем

И друг път съм казвала колко талантлива племенница си имам. Наред с другите си таланти, тя обича и да готви :-) Една от следващите ми публикации, ще бъде посветена на тортите, които сме правили заедно. Този път ще ви представя еклери. Може би от името се досещате, че в приготвянето им помощник ми беше именно тя - Димана.


Не бях правила еклери от незнаен брой години. Един ден обаче, гледайки Пекарната на Рудолф го чух да казва: "Имам много лесна рецепта за еклери - 100 мл мляко, 100 мл вода, 100 гр. краве масло, 100 гр. брашно, 4 яйца". Използвайки най-бързия си (и грозен :-D) почерк си записах рецептата на един лист. Харесвам Рудолф и исках да опитам тази рецепта. Това, че пареното тесто е капризно ме притесняваше. Търсейки насоки за работа с него попаднах на една прекрасна статия в сайта на Йоана. Там тя дава чудесни съвети за пареното тесто. Ако не сте правили еклери, или пък не ви се получават така, както ви се иска на вас, непременно я прочетете. Там, например, прочетох, че броят яйца не е непременно точен (количеството им зависело от влагата останала в тестото и от големината на яйцата). Това се оказа много полезно за мен в последствие. Затова по-долу в рецептата ще напиша в скоби броят яйца, които сложих аз.


И така. Исках да направя два вида крем и затова изпекох двойна доза от рецептата на Рудолф. От посочените продукти при мен се получиха 80 бр. еклери с приблизителен размер 5-6 см (изпечени).

Ако не разполагате с кухненска везна за продуктите това може да ви бъде от помощ.

Продукти за еклерите:
8 (9) яйца на стайна температура
200 мл прясно мляко
200 мл вода
200 гр. краве масло
200 гр. брашно

Млякото, водата и маслото се слагат в тенджера. Загряват се на умерен огън, докато сместа заври. Когато течността заври, в нея наведнъж, се сипва цялото количество брашно. Бърка се интензивно с дървена лъжица докато се образува тесто, което да се отлепя от страните на съда. Готовото тесто се отстранява от огъня, прехвърля се в купа и се оставя на страни докато поизстине. В книжката на София Смолницка "Сладкарско изкуство" е даден съвет тестото да се охлади до топлината на ръката. Ползвала съм този метод, за да проверя дали тестото е готово да му се добавят яйцата. След като тестото се е охладило до необходимата температура, едно по едно се добавят яйцата, като се бърка след добавянето на всяко едно яйце. Тъй като при добавянето на 8-мото яйце прецених, че тестото е все още твърде гъсто добавих още 1 яйце. Готовото тесто трябва да бъде лъскаво, нито твърде течно, нито твърдо. Тестото се прехвърля в сладкарски пош с гладък накрайник и се шприцоват еклери с желаната големина върху тавичка, застлана с хартия за печене. Аз избрах да са с приблизителна големина 3-4 см. и да са кръгли (Когато се изпекоха бяха около 5-6 см.). Важно е еклерите да са на по-голямо разстояние един от друг. Еклерите се пекат на 190-200 градуса в предварително загрята фурна. За размера, който правих аз печенето ми отне около 20-25 мин. Важно е по време на печене фурната да не се отваря, защото в противен случай еклерите ще спаднат. Изпечените еклери се прехвърлят върху скара, за да изстинат добре преди да бъдат напълнени с крем.



Продукти за първия вид крем:
За първия пълнеж избрах предложението на Йоана Ванилов крем муселин. Към него добавих и кори от лимон и портокал.

800 мл прясно мляко
3 жълтъка
2 яйца
250 гр. захар
60 гр. брашно
50 гр. царевично нишесте
150 гр. студено краве масло, нарязано на кубчета
2 прахчета ванилия
кората на 1/2 портокал
кората на 1/2 лимон

Яйцата, жълтъците и захарта се разбиват добре. Прибавят се брашното, нишестето, ванилията и двата вида кори. Сместа се прибавя на тънка струйка, при непрекъснато бъркане, към свареното и горещо мляко. Сварява се крем. Докато кремът е още горещ съм него се прибавя краве маслото и се бърка докато маслото се поеме. Кремът може да се прехвърли в по-плитък съд, да се покрие с фолио за свежо съхранение. Това ще попречи да се образува коричка, докато кремът изстива. Когато крема е достатъчно изстинал се прехвърля в пош. С помощта на шишче направихме дупки от страни на еклерите и ги напълнихме с крем.
Това количество крем ми беше достатъчно да напълня около 40 бр. еклери. 




Продукти за вторият вид крем:
Тъй като Диманка обича много шоколадовия вкус, за втори вид крем избрах крема за тортата ми "Животински работи", който е по рецепта на Ирина Купенска.

200 гр. черен шоколад
175 гр. крема сирене, на стайна температура
125 гр. меко масло
200 гр. пудра захар
50 гр. какао
300 гр. заквасена сметана

Шоколадът се разтопява на водна баня и се охлажда добре. Крема сиренето и маслото се разбиват отделно. Към тях се добавят пудрата захар, какаото се разбърква. Накрая се добавят вече охладеният шоколад и заквасената сметана.
Тук трябва да обърна внимание, че този крем, ако стегне много не може да се пълни, както съм описала първия пълнеж. Затова тук реших да отрежем капачета на еклерите и да ги напълним с помощта на лъжичка.



В заключение мога да отбележа, че това тесто за еклери ще ми стане л-ю-б-и-м-о! Еклерите са по-мекички от това, че се правят и с прясно мляко в тестото, което пък е огромен плюс в очите на моя съпруг :-) На мен също ми харесаха така. 








вторник, 5 април 2016 г.

Кекс без яйца

Рецептата за този кекс за мен е със сантиментална стойност. Това е първия сладкиш, който направих в живота си. Бях на 11 г., когато реших да видя, дали ще се справя да направя кекс самичка. Получи се и бях много щастлива :-) Споменът ми за направата му беше, че ме беше страх да не стане на тесто, защото не можех да меся :-D 
В рецептата пише 1 бурканче кисело мляко. По-рано киселите млека бяха по 500 гр., затова сложете такъв грамаж, или намалете пропорционално останалите продукти.


1 голяма кофичка кисело мляко (500 гр.)
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио
2 1/2 ч.ч. брашно
1 с.л. хлебна сода
1 с.л. какао (кафе, канела) - по желание
чаената чаша е с вместимост 240-250 мл

Киселото мляко се разбърква със захарта. Добавя се олиото. Содата и брашното се смесват и се добавят към сместа. Част от кексовата смес се отделя и се оцветява с какао (кафе, канела). Кексът се изсипва в тавичка намазана с мазнина и посипана с брашно. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, докато клечка забита в кекса, излезе суха. Когато е изстинал добре може да се посипе с пудра захар.
Кексът е вкусен, а рецептата е много лесна за изпълнение - няма яйца, които да трябва да биете дълго време, миксер също не ви е нужен. Идеалният избор, ако ви се хапва сладко, а не разполагате с много време.