Тиквички на грил тиган

Такива тиквички съм хапвала неведнъж и винаги са ми харесвали. За пръв път обаче реших да си направя вкъщи. Може да импровизирате с дресинги и подправки. Аз пиша класическия вариант. Не давам точни пропорции, а по-скоро идея и време за приготвяне:-) Рецептата е подходяща за начинаещи кулинари :-)

Продукти:

2-3 средни по големина тиквички

Олио/зехтин за намазване

Сол

***

За овкусяване:

Копър нарязан на ситно

Скилидки чесън

Олио/зехтин

Кисело мляко

Приготвяне: 

Премахнете краищата на тиквичките и ги нарежете по дължина. Нека парченцата са дебели около 5-6 мм. Посолете ги леко и с помощта на четка ги намаслете с олио от едната страна. Загрейте много добре грил тигана. Поставете тиквичките с намаслената с олио страна надолу и веднага ги намажете и отгоре с олио. Печете средно по около 3 минути от всяка страна. Аз пекох на степен 7 на моя котлон, който е с 9 степени. 

Докато първите тиквички се пекат пасирайте чесъна и го смесете с олиото и копъра. След като тиквичките са готови ги намазвайте със сместа и ги нареждайте една върху друга, за да се овкусят и от двете страни. Хубаво би било, ако оставите тиквичките да се овкусят добре за около час или повече, но можете да ги консумирате и веднага.

Към останалата ви чеснова смес добавете кисело мляко и имате и готов сос към тиквичките.

Да ви е сладко :-)

Кюфтенца с червена леща, сладки картофи и пащърнак

За да не си помислите, че вкъщи ядем само торти и кексове ви представям тази рецепта за кюфтенца. Направих ги като експеримент, който се хареса вкъщи. Предлагам рецептата  и на вас :-)

Продукти:

250 г червена леща

2 сладки картофа

1 корен пащърнак

1 морков

1 глава лук

сух естрагон

черен пипер

сол

зехтин

царевичен грис за овалване

Измийте и сварете лещата за около 20 мин. Почистете картофите и пащърнака. Сварете и тях. Отцедете добре излишната вода от лещата и останалите зеленчуци. Смесете ги и ги намачкайте с преса за картофи.

Почистете лука и моркова, нарежете ги на ситно и ги задушете в малко олио/зехтин. Добавете и тях към останалите зеленчуци. Прибавете подправките, разбъркайте и оставете сместа да се охлади за половин-един час.

Застелете тавичка с хартия за печене. Оформяйте кюфтенцата, овалвайте ги в царевичния грис и ги подреждайте в тавичката. Върху всяко от кюфтенце сипете по малко зехтин. Запече ги на около 220 градуса за 10-15 минути. Кюфтенцата си подхождат с кисели краставички, а също и с кисело мляко и чесън.

От тази доза получих 16 кюфтенца. Според мен нито един от зеленчуците не надделява. Леко сладки са на вкус.

Опитайте :-)

Тиквички с булгур

Булгурът е от онези вкусни и полезни продукти, които признавам си, пренебрегвам. Днес реших да си поправя грешката и да направя любимите ми тиквички именно с него. Опитайте и вие :-).

Продукти:
3 тиквички
1 малка глава лук
1 стрък зелен лук
2-3 скилидки чесън
1 к.ч. булгур
3/4 к.ч. олио
2 к.ч. гореща вода (от тази, в  която ще заварите тиквичките)
сол
копър
черен пипер

За заливката:
1 яйце
2 големи с.л. кисело мляко
50 г сирене
1 скилидка чесън

Разрежете тиквичките по дължина на две. Издълбайте вътрешността, така че половинките да заприличат на "лодки". Сварете половинките за 3-4 минути в подсолена вода. Извадете ги, оцедете ги и ги наредете в тавичка. Не изхвърляйте водата, в която са врели тиквичките. Можете да я използвате, за да довършите ястието.

Нарежете вътрешността на тиквичката на ситно. Двата вида лук и чесъна също. Сложете олиото да се сгорещи. Запържете за не повече от 1 мин. лука и чесъна, а след това добавете и тиквичките. След няколко минути добавете и булгура, сол, копър и черен пипер. Запържете за кратко. Добавете 2 кафени чаши от водата, в която са врели тиквичките. Разбъркайте и задушавайте на умерен огън докато булгурът "изпие" част от течността.

Разпределете сместа в половинките от тиквичките. Ако ви остане част от нея, не се притеснявайте, а просто можете да я разпределите свободно в тавичката. Добавете в тавичката от горещия бульон, който се е получил от варенето на тиквичките (количеството е приблизително до средата на тиквичките. Запечете за няколко минути във фурна на 220 градуса.

Междувременно разбъркайте яйцето, млякото, натрошено сирене и пресована скилидка чесън. Разпределете върху тиквичките и запечете за още няколко минути.

Във време на пост, или ако избягвате животински продукти по различна причина заливката може просто да я пропуснете.

Да ви е сладко :-)

Киноа с лапад (лопуш)

Признавам си, че когато на нашият пазар започнаха да навлизат продукти като киноа, чиа (чия) и други подобни подходих с известно недоверие. Недоверието беше не към полезните им свойства, а по-скоро, че като всяка "модерна" храна вкусът им е надценен. Едва ли не ако не ги готвиш, не си модерен, интересен и си назадничев. А аз от истерията по определени рецепти и храни бягам като дявол от тамян :-D

Това мое недоверие към киноата специално продължи докато не полюбопитствах и си поръчах салата с киноа в едно заведение. Хареса ми. Много.

Неведнъж съм казвала, че "зелените" храни като спанак, коприва, лапад (лопуш) са сред моите любими. Имах чуден лопуш в хладилника и реших, че сега е момента да направя киноата и мой любим продукт :-)

Продукти:

1 ч.ч. киноа

300-350 г лапад (лопуш)

5-6 стръка зелен лук

1/2 ч.ч. олио

1 с.л. джоджен

сол

3 ч.ч. вода

Измийте добре киноата (за измиването ползвайте сито, или по-широка като диаметър цедка). Накиснете я в топла вода. Това ще подпомогне по-бързото й сваряване.

Измийте и почистете лука. Нарежете го на дребно. 

Измийте лопуша. Отстранете дебелите стебла на листата и нарежете и него. Не е нужно да е много на дребно, защото той се стопява при готвене.

Сгорещете олиото. Добавете лука и го запържете за 2-3 минути. Добавете лопуша и също го задушете докато омекне. Оцедете киноата от водата и я прабавете към останалите продукти. Разъбркайте и прибавете 3 ч.ч. вода*, сол и джоджен. Намалете котлона на средна степен, поставете капак и оставете киноата с лопуша да се готвят до готовност. Това отнема около 20 минути. Сервира се топло.

Ако желаете може при сервиране да поръсите с настърган пармезан. 

* В различните рецепти пропорциите на киноа към вода са основно 1:2 или 1:3. 

Гъби с ориз

Тази е една от рецептите, на които обичам да слагам различни подправки. Днес сложих риган и босилек, защото имах пресни, но съм правила с джоджен (мммм, много хубави стават също), с мащерка, с розмарин, с целина и магданоз.... Сложете тези подправки, които вие обичате.

Продукти:

500 г гъби печурки

1 ч.ч. ориз

1/2 ч.ч. олио/зехтин

1 глава лук

6-7 скилидки чесън

черен пипер

риган и босилек, или други подправки по избор

сол

Почистете и нарежете гъбите на парчета. Изчистете лука и чесъна. Нарежете лука на ситно, а чесънът на по-едри парчета. Сложете олиото да се сгорещи. Добавете лука и чесъна. Оставете ги леко да се позапържат и прибавете гъбите. Посолете. Когато водата от гъбите се изпари добавете изчистеният и измит ориз. Разбъркайте леко да се запържи. Прибавете 3 ч.ч. гореща вода. Добавете подправките. Намалете котлона на средна степен и гответе докато оризът стане готов. Поднесете го топъл.

Супа от зелен боб

Още една рецепта за любима моя супа. Това е една от малкото супи, която харесвам и незастроена, което я прави подходяща и по време на пост.

Продукти:

400-500 г зелен боб*

1 глава лук

1-2 моркова

5 малки скилидки чесън

50-70 мл олио

1-2 шепи ориз

сол

копър

За застройката:

1 яйце

200 г кисело мляко

*Ако готвите прясно набран зелен боб го измийте, изчистете и нарежете на парчета.

*Ако е замразен просто го прегледайте за по-едри шушулки и ако е необходимо ги нарежете/счупете.

*Ако е консервиран от буркан го добавете в супата, когато останалите продукти са почти готови. Преценете солта, ако решите да добавите част от течността, в която е бил боба.

Изчистете лука, чесъна, морковите и ги нарежете на ситно. В тенджера може да ги задушите в олиото и да добавите гореща вода, или може директно да ги сложите в тенджерата с водата, олиото и солта. Добавете зеленият боб. Щом супата заври (ако готвите с пресен боб, оставете го малко да проври преди ориза) добавете и ориза и малко нарязан на ситно пресен копър. Когато зеленчуците се сварят, по желание, застройте супата с яйцето и киселото мляко. При сервиране може да добавите допълнително нарязан копър.

Рецепта с етикет "Ало, мамо" :-)

Тиквеник

Ако някой някога ми беше казал, че ще обичам тиквеник нямаше да му повярвам. Не ми допадаше години наред. Да, но от може би повече от 10 години - ям и обичам :-) А този, който ще напиша ми е най-любимият.

Продукти:

500 г изчистена и обелена тиква

150 мл олио

½ ч.ч. бяла захар

½ ч.ч. кафява захар (и тъмна съм ползвала, и светла)

кората на 1 малък портокал

кората на 1 голям лимон

½ ч.л. джинджифил

½ к.л. индийско орехче

1 с.л. канела

1 с.л. микс подправки за меденки

1 ч.ч счукани орехи

1 пакет фини кори за баница

Тиквата се настъргва на едро ренде. Задушава се в олиото. Добавят се всички останали продукти. Сместа се разбърква добре.

Тавичката (моята е 32 см) се намаслява с олио. Две от корите се поставят една върху друга на дъното на тавичката. Разпределят се няколко лъжици от сместа. Така се редува кори и плънка, като се завършва с кори. Тиквеникът се нарязва на парчета, много леко се намокря с вода и отгоре се поспива с малко кристална захар. Пече се в предварително загрята на 180-200 градуса фурна. След като се опече се покрива с кърпа да омекне.

Опитайте и моят вариант на Щрудел с тиква, ябълки и любимите аромати. :-)

Содена питка

Почти няма празник, който да е без питка. На Бъдни вечер тя е содена. Признавам си, че вкусът й по не ми допада, отколкото ми харесват питките с мая, но рецептата, на която се доверих тази година надмина очакванията ми. 

Не зная дали има човек в България любител-кулинар, който да не е чувал за Ева Тонева. Красота и стил се излъчва от всяка нейна фотография. Точно нейната рецепта за содена питка избрах тази година. Промених само малко технологията на замесване по начина, по който съм свикнала.

Продукти:

350 мл топла газирана вода
5 с. л. олио
3 с.л. лимонов сок
1 1/2 ч. л. сол
2 ч. л. захар
1 ч. л. сода бикарбонат

около 600 г брашно + допълнително за доомесване, ако се наложи

И разбира се - монета :-)

Всички продукти без брашното се смесват и разбъркват. Постепенно се прибавя от брашното, като първо се бърка с телена бъркалка, а в последствие се замесва с ръце. Омесва се гладко нелепнещо тесто. Малка част от него се отделя за украса, а останалото се оформя на топка и се отделя на страни малко да отпочине.

От отделената част от тестото се оформят различни животни, житен клас, грозде, кръстче и други. От моята баба Станка зная, че те на времето в центъра на питката са слагали малко парче тесто, оформено като "колаче", а вечерта най-старият човек счупвал питката на две и в зависимост в коя част на питката лява или дясна има по-голямо парче от колачето се гадаело дали ще е добра (в дясната ръка) или лоша (в лявата ръка) годината. Ние не чупим така питката, но през годините това колаче винаги присъства на нашата питка.

Най-често на нашата питка оформям прасенце, пиле, овца, жито, грозде. Ето как изглеждаше тази година:

Тавичката*, в която ще се пече питката се намаслява с олио, или й се поставя хартия за печене. Тестото се разпределя, "скрива" се монетата в него, а най-отгоре се поставят направените фигурки. Питката се намазнява с малко олио и се пече в предварително загрята на около 180-200 градуса фурна. Изпечената питка се покрива с чиста кърпа да се задуши.

* Тавичката, която използвах аз е с диаметър 24 см, но не съм разпределяла тестото открай докрай.

Голяма сарма

Тази "мързелива" както я наричат сарма вече я правя за 3-4-ти път. Една от популярните рецепти в интернет пространството. По-бърза за приготвяне от сармите, вкусна и подходяща, ако някой от хапващите обича само пълнежа на им. 

По принцип избягвам да използвам думата "мързелив", когато става дума за готвене. Какво мързеливо има в това да отделиш прилично време, в което да приготвиш нещо за семейството си? Тези "мързеливи" рецепти са подходящи, когато разполагаме с по-малко време.

Голямата сарма беше и моят избор за трапезата за Бъдни вечер.

Продукти:

1 ½ ч ч. ориз**

100-150 мл олио

1 голям праз

1 малка глава лук

1-2 моркова

1 малка шепа стафиди

1 с. л. доматено пюре

черен пипер

магданоз

целина

сол

3 ½ ч.ч. гореща вода* 

големи зелеви листа 

Чаената чаша е с вместимост 300 мл

* Част от водата може да се замени със зелев сок. Ако го направите, съобразете колко да посолите плънката.
** Ако решите да направите сармата с кайма, намалете количеството на ориза поне с 1/2 ч.ч.

Оризът се изчиства и измива.

Олиото се слага да се сгорещи. Празът, лукът и морковите се измиват, почистват и нарязват на ситно и се слагат да се задушат в него. Добавя се оризът. Бърка се докато оризът стане "стъклен". Прибавят се 2 ч.ч. гореща вода, черният пипер и стафидите. Ври на средна степен на котлона. Когато оризът "изпие" водата се добавят доматеното пюре и нарязаните на ситно магданоз и целина. Съдът се отстранява от котлона и се подготвя формата за печене.
Форма за кекс (моята е с диаметър 25 см. в широката част и дълбочина около 9 см) се намаслява с олио. Зелевите листа се нареждат по формата като леко се застъпват. Не пропускайте да увиете листа и върху средната част на формата. Оризът се разпределя в цялата форма. Най-отгоре също се слагат плътно зелеви листа, тук-таме се надупчва с вилица и внимателно се сипва и останалата част (1 1/2 ч.ч.) от водата.
Сармата се пече в предварително загрята на 180-200 градуса фурна. Оставете сармата да изстине във формата и я обърнете в подходящ поднос за сервиране.

Постно зеле на фурна - прясно

Рецепта за още нещо любимо. Обичам зеле във всичките му разновидности - прясно, кисело, на салата, с месо, постно, пропуснах ли нещо? :-)

По принцип за този тип рецепти трудно се дават точни количества, но ще се постарая рецептата да е максимално точна като съотношение.

Продукти:

1 зелка около 2-2,5 кг

1 глава лук

1-2 чушки

1-2 моркова

1 с.л. червен пипер - пълна

1/2 голям буркан консерва домати или 2-3 пресни обелени домата

200 мл олио

нарязани листа прясна целина

черен пипер

сол

Външните листа на зелето се премахват и то се измива. Нарязва се и се омачква със сол на вкус. 

Останалите зеленчуци се измиват, изчистват и нарязват на парченца. 

Доматите (пресните или от консерва) се пасират с 1-2 щипки захар.

В голям съд (най-добре е да ползвате съд, който след това директно ще сложите във фурната. Ако не разполагате трябва да прехвърлите зелето в тавичка преди да го сложите във фурната) сложете олиото да се сгорещи. Прибавете лукът, морковите, чушките и червеният пипер. Запържете за кратко. Постепенно прибавете и зелето. Ако цялото количество зеле не се събира на веднъж прибавете останалото, когато това, което готвите леко намали обема си. Оставете котлона на средна степен (при мен 4 от 6), захлупете с капак и го оставете да се позадуши и намали обема си.

Загрейте фурната на около 220 градуса.

Прибавете пюрираните домати, целината и черният пипер към зелето. Разбъркайте. Преценете дали зелето се нуждае от допълнително вода. Ако е много сухо добавете малко гореща вода, но не прекалявайте, защото рискувате от печено да имате сварено зеле :-) Зелето, което ползвах не се нуждаеше от вода. 

Сложете зелето във фурната и го оставете да се досготви, като го разбърквате от време на време. Ако като мен обичате леко запечено зеле съобразете времето за готвене и го оставете леко да хване загар преди да изключите напълно фурната.

Рецепта с етикет "Ало, мамо" :-)

Домати с ориз

За себе си открих, че харесвам домати с ориз на един по-късен етап. Сега обаче е едно от нещата, които обичам и готвя, макар и не често. 

Продукти:

1 ч.ч. ориз

1/2 ч.ч. олио (мааалко по-малко от 1/2)

3 ч.ч. вода

1/2 буркан домати консерва или 2-3 големи пресни домата (обелени)

1 глава лук

1-2 моркова

1 малка чушка

пресен магданоз и целина по 1 с.л. 

или 

риган и босилек

сол на вкус

Чаената чаша, която ползвам за тази рецепта е с вместимост 300 мл

Оризът се изчиства и измива. Лукът, морковът и чушката се измиват, изчистват и нарязват на дребно. Сега е сезона на праза и може вместо лук да направите ориза с праз. В голям съд (аз ползвам стара електрическа тенджера) сложете олиото да се сгорещи. Добавете лука, моркова и чушката. Запържете за няколко минути. Прибавете ориза и запържете докато стане "стъклен".

Прибавете 2 ч.ч. гореща вода и оставете на средна степен на котлона оризът да се понадуе и "изпие" част от водата. Пасирайте доматите с щипка захар и ги добавете към ориза. Прибавете и още 1 ч.ч. гореща вода. Сложете и подправките. Както е видно от продуктите аз го правя с два вида смесени подправки и вкъщи ни харесва и по двата начина. Сложете съда, в който готвите ориза (или ако не позволява го прехвърлете в тавичка) в предварително загрята фурна на 200-220 градуса и го досгответе.

Рецепта с етикет "Ало, мамо" :-)

Леща

Отново рецепта с етикет "Ало, мамо" :-)

Продукти:
250-300 г леща
1 глава лук
1-2 моркова
1-2 чушки
3-4 скилидки чесън
70 мл олио (3/4 стандартен черпак)
1-2 ч.л чубрица
сол на вкус
*1-2 с.л. брашно размито с малко вода - ако е нужно

Лещата се изчиства и измива. Лукът, морковът, чушките и чесънът се изчистват, измиват, нарязват на дребно (скилидките чесън се режат на 2-4 парченца в зависимост от големината). 1,5 л. вода се слага да заври заедно с лещата. Щом водата заври се слагат всички останали продукти, включително олиото, солта и чубрицата. Котлонът се намалява на средна степен и лещата ври до нейното сваряване (около 30-40 мин.). Ако водата много изври, по време на готвенето, може да се добавя гореща вода. Към края, за сгъстяване може да се добави брашно.  

Не съм почитател на яхниите от леща и боб, също и на запържването им и затова предпочитам да ги готвя по този начин. 

Кекс с вода Дико

Кексът, чиято рецепта ще напиша е записан точно с това име в тефтера на майка. Имаме тази рецепта от моята леля Добрина. Хубавото в него е, че можете да го използвате за база и всеки път да е с различен вкус според плодовото сладко, което сложите в него. 

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. топла вода

1/2 ч.ч. олио

3 ч.ч. брашно

1 с.л. хлебна сода

1 конфитюрено бурканче сладко по избор

1 с.л. какао - не е задължително

подправки по избор според сладкото - канела, ванилия, лимонова, портокалова кора и др.

Чаената чаша е с вместимост 200 мл

Сухите съставки се слагат в брашното. Захарта се смесва с течните. Постепенно се прибавя брашното и се разбърква добре. Добавя се и сладкото. Сместа се пече в кексова форма, намазнена с олио и посипана с брашно на 180 градуса. Кексът е готов, когато клечка забита в него излиза суха. Когато изстине се посипва с пудра захар. Този, който е на снимката 1/2 доза и е със сладко от праскови. 

Когато бях дете правехме този кекс с "мълчаливо сладко" :-D Така наричахме сладко от вишни, което една година беше станало толкова гъсто, че устата можеше да ти залепне. Препоръчвам такова киселко сладко.

Картофки с пресен розмарин и чесън по Джейми Оливър

Когато за пръв път чух за Джейми Оливър не се впечатлих. Мислех, че е поредният известен готвач. Постепенно обаче, гледайки предавания за това какво се опитва да направи той, започнах все повече да го харесвам. Харесва ми това, че се опитва да промени мисленето на сънародниците си към храненето с "бързи храни", че се опитва да докаже, че не е необходимо да имаш много средства и време, за да си готвиш. Мога още да говоря за моето впечатление от това, което съм видяла, но ще трябва да променя заглавието на поста си :-) Тази рецепта, която ще напиша е точно пример за това, което написах по-горе - не са необходими много средства, за да си приготвиш нещо, което е вкусно. 

Имах пресен розмарин и исках да направя нещо семпличко за вечеря. Тогава попаднах на неговата рецепта преведена на български тук. А можете да видите и рецептата в сайта му, както и видео към нея. Видеото е полезно и макар че, английският ми е на ниво "да не остана гладна, жадна и на улицата", го разбрах :-D

Неговото предложение е картофите да са с три вида вкус:

- с розмарин и чесън;

- с чисто масло, градински чай (салвия) и мандарина;

- с гъша мас, мащерка и дафинови листа

Реших да опитам първия вид, но със сигурност ще опитам и останалите... е, само гъшата мас ще я променя, че идея нямам от къде да си намеря. Та, по същество:

1,5 килограма картофи (добре е да са с приблизително еднаква големина)

1 главичка чесън

1-2 стръка пресен розмарин

оцет, олио, сол, черен пипер

Картофите се обелват, измиват и разрязват на 2-3. Варят се в подсолена вода за 7-10 минути. През това време фурната се нагрява до 190 градуса. Полусварените картофи се оцеждат добре от водата, в която са вряли и се изсипват в намазана с мазнина (олио/зехтин) тавичка. Ако е необходимо се посоляват още, добавя се и смлян черен пипер. Пекат се около 30 минути. Докато картофите са във фурната може да си подготвите сместа за овкусяване:

Чесънът се разделя на скилидки, но те не се белят. Розмаринът се изронва от клончето. В съд се слагат няколко лъжици олио/зехтин, малко оцет (аз сложих не повече от 1 с.л.), скилидките чесън (добре измити) и листенцата розмарин.

Когато картофите са се пекли около половин час се изваждат от фурната и всеки картоф леко се притиска с преса или голяма лъжица, колкото самия картоф леко да се спука, заливат се чесновата смес и се връщат във фурната за още 20-25 минути. Нужно е да обърна внимание, че за да се овкусят добре всички картофи е необходимо те да са на един ред.
Това е. Рецептата е лесна за изпълнение и много вкусна :-)

Щрудел с тиква, ябълки и любимите аромати

Моите близки знаят колко много харесвам блога на Ани Шакарян "Вкуснотека". Правила съм много от нейните рецепти. Една от много любимите ми рецепти и правена не един път е за Тиквен щрудел. Този път обаче, на вниманието ми се "изпречи" Най-вкусния щрудел с ябълки, круши и тиква. Имах замразена тиква в повече, нямах круши, но усещането, че ще бъде вкусно не ме напусна, направих леки промени според личните ни вкусове... и... щруделите станаха два :-D Продуктите, които ще напиша по-долу са за 1 доза с пакет кори от 350 гр. Щруделът става с повече плънка, но така го обичаме вкъщи. Ако вие обичате с по-малко просто намалете продуктите.

2 ябълки - нарязани на дребни парченца, или настъргани на едро

300 гр. тиква

100-120 гр. захар (можете да е само бяла, само кафява или да я смесите наполовина. Въпрос на вкус)

100 гр. орехи

100 мл олио

1 ч.л. с връх канела

1/2 ч.л. сух джинджифил

семената на 2 шушулки кардамон

кората на 1/2 портокал

кората на 1/2 лимон

1 пакет кори за баница

По принцип тиквата се настъргва на едро и се задушава с ябълките и малко вода в олиото, но тъй като при мен беше замразена и нарязана на големи кубчета, я задуших с ябълките както е на парченца, а после понамачках сместа с прибор за мачкане на картофи. Добавят се захарта, орехите (начукани на едро, или смлени - по избор), подправките. Реших да направя щрудела както се прави наложена баница. Тавичката, в която ще се прави щрудела се намаслява с олио. При мен е кръгла тавичка с диаметър 32 см. На дъното се поставят две кори една върху друга. След това се слага част от плънката. Така се редуват ред кори, ред плънка, докато сместа свърши. Щруделът се пече на 180-200 градуса, приблизително 20 минути. Когато е готов може да се напръска с вода и да се покрие с кърпа, за да омекне, ако го обичате така. За по-апетитен вид може да се поръси с пудра захар.

Постна гъбена супа

Обичам гъбените супи. Една от тези, които харесвам е по рецепта на Йоли. Направих я с леки изменения, в постен вариант. Става много бързо и е чудесна на вкус.

Продукти:

500 гр. гъби

1/2 черпак олио

1 морков

1/2 глава лук (или 1-2 стръка зелен лук)

1/2 корен пащърнак (ако коренът не е голям може и цял)

червен пипер

черен пипер

естрагон

мащерка

сол

Гъбите, нарязани на филийки, лукът и морковът, нарязани на ситно се задушават в олиото за няколко минути. Добавя се ситно нарязаният пащърнак и всички подправки (аз ползвах сухи и затова ги добавих на този етап.). Посолява се на вкус и се долива 1,5 литра гореща вода. Супата ври на тих огън до готовност. Когато е вече готова може да се поръси с пресен магданоз.