неделя, 21 февруари 2021 г.

Баклавата на баба Тана

Обичам си блога. За мен не е само място за рецепти, а и място, в което, когато имам възможност, да споделям лични чувства, мисли и емоции. Днешната публикация ще е точно такава. Ако търсите само рецепта просто „скролнете“ до нея, но ако като мен обичате в блога да се докосвате и до емоциите на човека, който стои зад него, ще се радвам да прочетете следващите редове.



Скоро си купих книгата "И замириса на бабините гозби и спомени" на Ивинела Самуилова и Илиана Николова. Книгата е сборник с рецепти на нашите баби. Имам щастието да познавам Ил лично. Преди време се бяхме видели и й разказах, че имам една рецепта за баклава от моята баба. Тогава беше лято и беше топло. Казах й, че е топло за тази рецепта. Още помня лицето й и думите й - "Винаги е време за баклава". Ил, ако четеш това, не зная помниш ли го, но на мен ми се запечата в ума. Повлияна от тази книга реших освен рецепта да ви споделя и малък личен момент, свързан с моята баба Тана.

Посвещавам тази публикация на моята баба по майчина линия – баба Станка. Кръстена съм на нея. Ние я наричахме баба Тана. Баба не е между нас повече от 10 г., но ми липсва и до ден днешен. Тя беше най-добрият човек, когото познавам. Имала е нелек живот. Остава вдовица на 32 г. и отглежда майка ми и леля ми, които са били на 5 и 2 г. Отглежда ги с помощта на нейната майка. През по-голямата си част от живота баба е живяла на село и животът й е свързан с него – работа на полето, вкъщи, ръкоделстване. През 70-те години, по стечение на обстоятелствата, баба се премества да живее в града. 
Въпреки нелекия си живот никога не чух баба да казва нещо лошо за някого, или да се оплаква. Все викаше „Ще прощавате“. Помня как се ядосвах тогава. Не я разбирах. Как така ще прощавам всичко на всеки. Още  не го мога, но баба го можеше. 

Макар че няма рецепти, които да съм научила точно от нея имам кулинарни спомени, свързани с баба и ще споделя част от тях:
    - когато баба ни правеше мекички винаги правеше смешни мекички – на мен зайче, защото ми бяха и са ми любими животни, а на сестра ми – мече. Тогава нямаше формички и тя ги правеше като издърпваше тестото, за да придобие форма;
    - когато баба правеше кекс ми оставяше повечко от суровата смес по купата, защото знаеше, че я обичам да си я облизвам;
    - баба ме научи да ям дроб и тиква с мляко – неща, които не мислех, че мога да проям някога;
   - баба прибягваше и до хитринки в кулинарията. Ето един друг спомен. Не обичах орехи като дете. Един ден баба ни донесе кекс – бял и кафяв, шарен. Аз си хапвам, но по едно време усещам нещо в кафявата част на кекса. Пипам с ръка и напипвам… орех. А баба да вземе да ги счука на дребно и да ги сложи в кафявата смес като се е надявала да не се усетя. Показвам й ореха, а тя се смее „Хвана ме.“

Баба ме научи да плета – на 1 и 2 куки. Още помня как беше измислила едни думички, които ми повтаряше, докато се учех да плета на 2 куки. Баба ми показа какво трябва да правя и започна да шета. Докато шета ми повтаря – „отдели, пъхни, наметни, извади, пусни“.

Баба беше много силна на дама. Голяма радост беше, когато успях най-после да я победя.

Аз пък научих баба да играе Кент, който тя наричаше „Кенц“ :-D

Баба….. Това е една от последните снимки на баба. На нея е с Диманка, като дете.



Тази баклава, за съжаление, не си я спомням. Рецептата я има майка в нейния тефтер.
Направих баклавата един път, но допуснах грешки. След като я направих втори път, споделям рецептата с вас. Баклавата на баба Тана… в нейната тавичка <3

Продукти:
За корите на баклавата:
3 яйца
300 мл топла вода
25 г прясна мая
1 с.л. захар
1 кг брашно за баница – приблизително

За пълнежа на баклавата:
3 ч.ч. счукани на едро орехи /по желание леко запечени/*
100 г мазнина /масло и/или олио/**

За сиропиране на баклавата:
1,25 кг захар
1,250 л вода
4 пак. ванилия
ситно настъргана лимонова кора от един голям лимон

* Чаената чаша е с вместимост 300 мл. За мен орехите са по-вкусни, когато леко се запекат.
**В рецептата на баба корите се мажат олио. Аз сложих 2/3 количество краве масло и 1/3 олио. Вие изберете вкусът и комбинацията, която Ви допада най-много.

Приготвяне:
Смесете маята и захарта. Натискайте с лъжица, докато се смесят и маята се втечни от захарта. Добавете част от топлата вода и няколко лъжици брашно, за да се получи кашичка. Покрийте съда с кърпа и оставете за 10-15 минути маята да се активира.
Разбийте с бъркалка яйцата и прибавете останалата вода. Добавете активираната мая. Започнете да добавяте брашно и омесете меко, нелептещо тесто. Намажете го с олио, покрийте го с кърпа и го оставете на топло за около 15 минути.
Докато тестото втасва разтопете краве маслото заедно с олиото в тиган на котлона, или в микровълнова фурна.
Разделете втасалото тесто на приблизително 3 еднакви топки. 
Разточете първата топка в правоъгълна форма с приблизителни размери 60/40 см. Намажете с 1/3 от мазнината. Наръсете обилно 1/3 от орехите. Навийте кората на руло, като започнете от дългата част. Леко я изтънете с ръце и я усучете няколко пъти, така както се усуква мартеница. При мен готовият фитил беше около 80 см. Пренесете готовият фитил в намазана с олио тавичка и го завийте като охлюв. Повторете същите действия и за останалите 2 топки. 
Печете баклавата в предварително загрята фурна на 180-190 градуса за около 30 минути.
Оставете я да изстине напълно преди да я сиропирате.
Един съвет от мен – след като е добре изстинала баклавата набодете с вилица или шишче цялата й повърхност. Така сиропът ще попие по-добре.

За да направите сиропа кипнете водата и захарта. Оставете ги да поврят на средна степен на котлона около 10 минути. Свалете от котлона и добавете ароматите.
С помощта на черпак започнете внимателно да поливате баклавата, докато течността ви свърши. Може да ви се струва, че е много, но не е.

Тавичката ми е с диаметър около 35 см в долната част и  40 см в горната част.
Според мен баклавата е най-вкусна ако се направи 2 дни по-рано.

Надявам се рецептата и личният момент към нея да са ви допаднали.
Да ви е сладко!



 

3 коментара:

  1. Е, кажи сега - не съм ли права? Винаги е време за баклава и това е положението.
    Стаси, и моята баба, която много ме е гледала като дете, се казваше Станка. Толкова мило ми стана, като прочетох твоите спомени. А и малко тъжно. Но ние сме щастливки, че сме имали тези безценни мигове и аз съм изключително благодарна за това.
    Благодаря ти за тази публикация!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Точно затова го написах, Ил - да си спомним. Пишейки за баба исках да провокирам спомени в този, който чете - за неговите баби и дядовци. Имам чувството, че неистово се нуждаем от тези спомени днес. Прегръдки <3

      Изтриване
  2. Прекрасна баклава, и да - прочетох всяка дума. Мили спомени, които имаме, но сме скътали дълбоко днес, в това напергнато време...Кулинарните блогове, и въобще света на кулинарията ме е "спасявал" винаги в трудни моменти, тук се чувствам в свои води...сред близки по убеждения хора...

    ОтговорИзтриване