Дърпана баница

Никога не бях дърпала баница. Струваше ми се страшно и невъзможно да го направя. Ама пусти мерак. От морето с рецепти в интернет избрах тази, която е на пакетите с брашно на София Мел. Промених само плънката.

За тестото:

2 яйца 

1 чаена лъжичка с връх сол

600 грама брашно (приблизително)

1 супена лъжица олио

1 супена лъжица оцет 

250 мл. топла вода

Отделно 200 мл. олио за отпускане на питките 

Две от яйцата се разбиват. Добавят се солта, оцета, олиото и водата. Моята майка и баба не месеха, като правеха кладенче в брашното и да изсипят сместа. Аз меся като тях - прибавям по малко брашно и бъркам докато стане гъста смес, толкова гъста, че вече да не може да се бърка с прибор. Тогава добавям постепенно брашно и меся до готовност. Готовото тесто разделих на 6 топки. Леко се сплескват, поставят се в тавичка и се заливат с олиото (важно е да са покрити с него). Покриват се с фолио за свежо съхранение и се оставят за половин час. Всяка питка раздърпвам първо с ръка, както се дърпа за мекици. Върху чиста голяма кърпа или тензух се слага пораздърпаното тесто и постепенно се придърпват всички краища, така че да се получи тънка кора. От време на време топя ръцете си в олиото, в което са останалите топки, защото с мазни ръце става доста по-лесно.

За плънката:

2 яйца

1/2 кофичка кисело мляко

1-2 щипки хлебна сода

250-300 грама сирене

Всяка кора се намазва с плънката, завива се с помощта на кърпата и се поставя в намаслена тавичка (при мен е 32 см), като се завива на охлюв.

Баницата се намазва с 1 яйце и 1 с. л. олио. Пека на 180-200 градуса.

Публикувам тази рецепта не защото мога да дам ценни съвети. Все пак съм дърпала баница само няколко пъти до сега. Правя го, за да провокирам всеки, който има желание да направи нещо, а се страхува, да опита. Баницата е чудесна и си струва престрашаването :-)